Бившата ми съпруга Ирина не желаеше да имаме деца и правеше всичко възможно, за да отложи момента, в който ще ме дари с наследник.

Веднъж се оправдаваше с кариерата си, друг път с ипотеката на апартамента, но истината беше, че не искаше да си разваля фигурата. Как ли не се опитвах да я склоня: работех извънредно, помагах ѝ с документите, когато я повишиха в службата. Годините минаваха, двамата бяхме вече на трийсет и чак тогава Ирина забременя.

Щом разбра, че очаква дете, съпругата ми не подскочи от радост както правят другите жени, просто въздъхна тежко. Но с времето прие мисълта, че ще става майка, дори започна да планира в коя детска градина ще ходи бъдещето ни дете.

В средата на петия месец лекарите ни казаха, че ще имаме момиченце. Радостта ми беше безгранична и с нетърпение очаквах раждането на моята принцеса. Ирина не се зарадва, тя очакваше момче.

Три седмици преди важният момент да настъпи, всичко беше готово: детска стая декорирана в розово, малко легло с необходимите аксесоари, модерна количка и т.н.

Една сутрин с Ирина решихме да се разходим в парка. Но едва изминали няколко метра, водите ѝ изтекоха. Паникьосан, извиках такси и потеглихме към болницата.

Раждането продължи дълго, но аз продължавах упорито да чакам. Исках да бъда наоколо, когато се роди моята принцеса. След 12 часа най-накрая ми съобщиха, че съм станал баща на прекрасна дъщеря. Луд от щастие, подарих на сестрите огромен букет цветя и спокойно се прибрах у дома.

На другия ден се обадих на съпругата си по телефона, но тя каза, че е твърде уморена да говори и затвори.

По-късно, когато пак ѝ се обадих, мобилният ѝ беше изключен. Притеснен, че нещо лошо се е случило, надвечер отидох в болницата.

А там ме очакваше ужасна новина.

Лекарят ме покани в кабинета си и деликатно ми съобщи, че дъщеря ми е родена с недъг.

Щом Ирина видяла бебето, шокирана изпищяла с цял глас: „Това не е моето дете! Не бих могла да дам живот на такъв изрод!“.

Няколко часа преди да дойда в болницата, жена ми избягала, без да се интересува каква ще е съдбата на невинното същество.

Изминаха 10 години. Отгледах дъщеря си като самотен баща. Ирина никога не я потърси и до ден днешен не поддържаме връзка.

Моята Виктория е прекрасно и много умно момиче. Претърпя няколко операции и родилният ѝ дефект практически не се забелязва. Щастлив съм, че имам дете като нея.

А бившата ми жена… нека Бог я съди.