Обикновено благородството се свързва с мълчанието. Вулгарността – с бръщолевенето.

Колко народни думи мога да изброя за този вид човешка дейност (дейност, ха!)?

Бръщолевене, мърморене, бъбрене, ломотене, дърдорене, плещене, нареждане, каканижене и т.н. Безброй. Всяка от тях си има свой оттенък, свое строго специфично значение, пише Калин Терзийски за OFFNews.

Каканижеш като зимна птичка, тоест – тази дума върви с едно усещане за нещо мило, дребничко. Бърбориш като баба с внучето си. Но дърдориш като простак. Поне това са моите асоциации, появяващи се при чуването на тия думи. Науката, занимаваща се с личните ни асоциации и реакции, които се развиват у нас при чуването или прочитането на дадена дума, се нарича Психосемантика.

За един думата „креслив” може би означава нещо, което може да се каже за сврака; симпатично птиче, което събира парчета огледало и можеш да чуеш крясъците му под прозореца си през ноември в студа. За друг „креслив” предизвиква асоциация с пропагандата на Гьобелс. Всички ние имаме различни конструкти за създаване на конкретни значения в съзнанията си. За някого крава е миличко създание, даващо мляко за какаото сутрин, за друг е това гадно животно, което го е намушило с огромния си рог, когато е бил на 4 години.

И друго. В наше време случи ли се нещо…

Да, да, свобода на словото, свобода на печата. В наше време случи ли се нещо, веднага настава едно бърборене, плещене, ломотене, каканижене, дърдорене и фъфлене.

И ефектът от това е… замазване, размиване, разпадане, профанизиране, замъгляване, объркване, притъпяване, вулгаризиране, затъпяване, обезсмисляне.

При нас, в наше време, да речем Христос тръгва да ходи по вода. И свободните да казват и да пишат веднага съобщават наляво и надясно, че Исус… „се размотал”, „повървял”, „пошлял се”, „прецапал” „отпрашил,” „поджиткал” по водната площ.

Вулгарност ще рече простота. Но също така и простотия. Vulgaris на латински означава прост, обикновен. Не слагам кавички, за да се усети как нещата не са извън, а именно вътре в полето на езика, те – живи и свободно използвани – участват в езика без кавички. Ние (имитирайки американците) понякога само показваме, че тая или оная дума е в кавички, размахвайки показалците и средните пръсти на двете си ръце.

Когато някой каже на някого, че е креслив, той дали го обижда?

Хм. Всичко зависи от социалния контекст, в който се използват думите.

Използвана сред зоолози думата креслив може би не би била обидна. Защото, примерно, има креслив орел; а едва ли някой орнитолог иска да обиди орела, като го нарича креслив.

Дали, питам се, в някой определен социален контекст думата вицепремиер не е обидна?

И се питам: не може ли лека-полека да стане обидна, като към нея се прикрепят с времето негативни конотации?

Ако, да речем, пет поколения вицепремиери са нагли идиоти – дали пък в съзнанието на социума няма да се оформи едно негативно конотативно значение на думата вицепремиер?

И на седмото поколение, да речем, вече думата вицепремиер се използва като обидна дума?

Ей, вицепремиер такъв! – кресва някой на съседа си. И хайде на съд! Съседът е така обиден, че даже подава брадва на обидилия го и му казва: съсечи ми главата. И оня му я съсича и слез десет години се виждат пак. И обиденият му вика: Я погледни – вижда ли се това, дето ме цапардоса (шибна, халоса, тресна, измлати) по главата? Не, не се вижда, нали?! А това, дето ми каза вицепремиер – още ми държи влага и ми е болно, болно (дискомфортно, фрустрирано, идиосинкретично)!

Но по другия въпрос: Когато някой идиот каже на майките на едни деца с увреждания, че са кресливи майки на уж болни деца – и след това се срине лавината от дърдорене, плещене, каканижене, бъбрене и ломотене, някак си става вулгарно.
Даже се появява протест срещу тия, които протестират срещу идиота. Защото всичко се е замазало, размило, объркало, замъглило, обскурирало и претаковало. Таковане, както знаем, в българския е термин за Всичко.

За сведение на посрещачите и на самия идиот – идиот е дума, заради която няма как да бъде съден този, който я е използвал. Защото идиот означава „частно лице, прост, обикновен човек”. И освен това, ако ще се съдим – първо, моля княз Мишкин да осъди Достоевски, а после ще караме по ред.

Аз имам приятелки, които са майки на деца с аутизъм. Помагам им, колкото мога, заедно с една група от чудесни момчета и момичета – Ники Кънчев, Елена Петрова, Деян Геодаров Славчев – Део, Силвия Лулчева и още куп други. Познаваме тия жени, опитваме се да ги подкрепяме във всичко, което правят от години. Не съм видял нищо кресливо у тях. Но съм видял страховита воля и енергия. Да живееш много трудно те прави много по-свят от тези, които живеят лесно. Търсиш ли високи хора – с издигнат и благороден дух – мисля, че ще ги намериш сред тия, които живеят много, много трудно.

И друго: Ужасява ме една тенденция в България. Понасял съм я и аз върху своята глава, гнусните и резултати са ме карали да стискам отчаяно юмруци неведнъж. Тя е следната: Когато някой онеправдан, някой, който носи тегло върху гърба си, тръгне да се бори за правата си… за справедливост и за по-добър живот…

…обикновено се случва така, че цяла една сган от плямпащи, мърморещи и дърдорещи се надига и казва: Тоя пък кресльо, тоя мрънкалник, тоя нещастник, тоя лигльо, тоя жалък окайващ се вресливец… какво иска той?! Защо не си затваря устата и защо не си наляга парцалите и защо не си натиска задника и защо не си запуши човката най-накрая?!

Така ревва тълпата.

Вулгарната тълпа забранява на всеки, който се бори срещу несправедливостта да вдига глас. Тълпата на робския дух. Който казва винаги: Преклонена главица сабя не я сече. И който, превантивно, сече надигнати главици. Но защото няма сабя (кой дава сабя на тълпа от свине?), сече с мръсен език.

И тая вулгарна тълпа си има вулгарен говорител, понякога. Който изрича ясно, синтезирано, квинтесенциално това, което мисли цялата тълпа. И то, примерно, е: Не`кви кресливи майки на уж болни деца. К`во искат тея бееее?! (това, последното, с гърлен, български, дебелашки, славитрифоновски, селяшки, нагъл рев).

И така нататък.

Калин Терзийски