Стоях пред съдебната зала, а от челото ми се стичаха тънки струйки пот. На крачки от мен, с надменно вдигната глава, стоеше съпругът ми. Адвокатът му каза нещо, после двамата се обърнаха към мен и се разсмяха.

Болеше ме, защото, за да подкрепят баща си в съдебната битка, до него стояха двете ни дъщери – Симона и Соня.

Израснах в патриархално семейство. От малка родителите ми ме научиха, че мисията на една жена е да създаде дом и да роди деца. Да бъде вярна на съпруга си, добра майка и домакиня.

Когато завърших гимназия, започнах работа като сервитьорка в един ресторант. Исках да избягам от непрекъснатия контрол, който нашите упражняваха върху мен. Често да обядват в заведението идваха Венци и Петко.

Въпреки че бяха братя, двамата се различаваха като деня и нощта. Тъмнокосият Венци изглеждаше като онези хора, за които родителите ме предупреждаваха, че са непочтени. Вечно намръщен, никога не поздравяваше, а в погледа му се четеше презрение към останалите. Русокосият Петко беше с две години по-млад, учтив, а на лицето му грееше усмивка. Харесахме се взаимно, а с времето той спечели не само мен, а и строгите ми родители.

И с тяхната благословия 2 години по-късно аз станах съпруга на Петко. От покорна дъщеря се превърнах в покорна съпруга. Мъжът ми не ми позволи да работя. Трябваше да си стоя у дома и да отглеждам децата, които родих едно след друго. Нямах лични пари и разполагах единствено с това, което съпругът ми даваше. Понякога Венци ни гостуваше, но те не бяха близки. Деверът ми беше черната овца в семейството.

Времето течеше, Петко стана преуспял бизнесмен. Симона и Соня пораснаха, нямаха нужда от моите грижи и реших, че мога да започна работа. Когато казах на Петко, той полудя. Крещеше, че жена му няма да бъде слугиня и да съсипе авторитета му.

Не приех условията му, разбунтувах се и за да покажа, че съм решена на всичко, направих нещо, което изискваше смелост – напуснах го. Няколко дни живях в дома на приятелка, но след като не успях да си намеря работа, а парите ми свършиха, се прибрах вкъщи. Мъжът ми не каза нищо, но по погледа му личеше колко е доволен, че съм се върнала с подвита опашка.

Година по-късно отново го напуснах заради Хари – млад лекар, с когото се запознах в интернет. Момичетата също го харесаха и се отнасяха приятелски с него, дори спокойно приеха новината, че с баща им се развеждаме.

Един ден съвсем случайно срещнах Венци.

За моя огромна изненада намръщеният ми девер ме поздрави любезно и ми пожела щастие в новия ми живот. На раздяла ме предупреди да се пазя от Петко, защото той не би допуснал да си тръгна от него толкова лесно. Било въпрос на чест, а за брат му това е болезнен въпрос.

Две седмици преди делото Петко ми се обади и ме помоли да се срещнем, за да обсъдим подробностите около развода.

Уверена в себе си и надявайки се, че ще се разделим цивилизовано, спокойно отидох. Оказа се, че с мъжа ми сме сами: момичетата бяха на гости на приятели.

Усмихнат, сякаш щяхме да говорим за най-обикновени неща, Петко ми сипа уиски и седна до мен. За да се отърся от напрежението, изпих алкохола на един дъх.

Минути след това усетих, че пропадам в дълбока дупка. Когато дойдох на себе си, видях, че лежа гола на леглото в спалнята, а до мен някакъв непознат мъж, който беше сложил ръцете си върху гърдите ми. Стреснато се огледах и изпищях.

Вратата се отвори и Петко влезе в стаята. Приближи и ми хвърли снимки, на които бяхме аз и непознатият. „Виж си резила, мръснице! – каза той. – Сега всички ще разберат защо те напускам и каква долна жена си ти!“ После се обърна и излезе.

За кратко време снимките станаха публични.

Хари не ми повярва, че нямам вина, и ме напусна, децата също ми обърнаха гръб. Но най-много се притеснявах от реакциите на родителите си.

Докато стоях с наведена глава, адвокатката ми призова нов свидетел.

Вратата се отвори и в залата влезе Венци. Съвсем спокойно девер ми разказа пред съдията, че е дочул как брат му предлага да плати на някакъв непознат, за да инсценират изневяра в леглото. Била съм дрогирана и затова не помнех нищо. Съдията прие показанията му в моя полза, а аз не само спасих честта си, но получих и своя дял от имуществото ни.

След делото родителите ми ме прегърнаха и заявиха, че никога не са се съмнявали в мен. Момичетата също ми поискаха извинение.
Що се отнася до Хари, реших, че не искам да прекарам остатъка от живота си с човек, който ме зачеркна при първото сериозно предизвикателство.

Днес живея при нашите. Започнах работа в малка фирма. Дъщерите ми останаха при Петко. Лош или добър, той е техен баща и те го обичат. Освен това има възможност да им осигури по-добър живот от мен.