Чувствителният българин непрекъснато и отвсякъде получава сигнали за катастрофичност.

Дори и от първия учебен ден.

Децата разбираемо се радват. Раздават възторженост – за пред камерите – и Властниците. Те пък сякаш все повтарят първи клас. Сякаш са проклети оставачи, които не могат да схванат мащабите на една Абсолютна Катастрофа – и остават равнодушни пред нея.

Тази година първокласниците са около 60 хиляди – два пъти по-малко от 1989 година, когато са били 120 хиляди. Учениците днес общо са около 720 хиляди – за сравнение през 1989-а са били 1 милион и 350 хиляди. В първия урок на първия учебен ден учениците от горните класове трябва да ги запознаят с тази статистика.

И ако те я проумеят, ще станат добри граждани – незамърсени от крясъците по Миналото на трепетликите-приспособенци.

И тази година някои училища отидоха в Небитието – в Бургас, например, заради липса на ученици.

За българските училища липсват достатъчно българчета.

Но в родопското село Рибново училищните стаи са крайно недостатъчни и част от 500-те деца ще учат в столовата и по коридорите.

Мустафа Авдигов, председател на Обществения съвет на училището, каза по телевизията: „/Тук/ детето изгражда мнение, че е нежелано още като дете и като възрастен търси реализация някъде и ще я намери извън граница, за съжаление“.

Какво излиза – в Голяма България ни е широко/пусто, обаче в Рибново им е тясно.

През 1989 година в страната има около пет хиляди училища – днес те са двойно по-малко. Само през последните 15 години, Властниците от всички породи съдействаха да бъдат закрити над 800 училища. Това е безподобен погром, несравним с нищо друго. 2 хиляди и 500 училища са ликвидирани – тази разруха не може да бъде сравнена с нищо друго освен с едно ново иго, което вече поставя основите на тоталната бъдеща неукост.

Тя пък, разбира се, е добре дошла за Властниците. Българи погубват българи. Букети и кошници от Политическата Секта за неуката рая.

През всичките години на Прехода Сектата остана безучастна към този разгром. Той изобщо не я трогна. Най-много от време на време да изиграят любимия си номер: оставят някое знаменито училище да се разруши – и сетне се хвалят, че ще го закърпят някак.

Умират да кърпят.

Напред към Бъдещето – с кърпене.