Социолозите наричат родените през 80-те и 90-те години на миналия век „Поколението У”. Те са смели, инициативни, преприемчиви, позитивни и с подчертана индивидуалност. Докато родителите им се оплакват от безработица, безпаричие и липса на перспективи, те се впускат в нови проекти. На какво се дължи тази разлика?

До 1989 година в България е имало тоталитарен режим. Аз съм роден през 1981 и помня настроенията, съпътстващи прехода от комунизъм към капитализъм. Болшинството от хората бяха радостни и обнадеждени и тръпнеха в очакване да разберат какво ще им донесе промяната. За съжаление мнозина останаха разочаровани. На голяма част от народа тя донесе нихилизъм, отчаяние и апатия. „В България няма перспективи за реализация”, „В България всичко е пълен хаос”, „В България всеки те мачка” – това са оплакванията, които често чуваме от възрастните. Младите обаче са различни. Сега, повече от две десетилетия по-късно, вече от позицията на живеещи в реформирана страна можем да погледнем назад и да анализираме безстрастно разликата в манталитета и характера.

Преди смяната на режима в страната ни не е бил на почит стремежът да изпъкнеш. Дори напротив. Трябвало е да бъдеш като всички останали. Човек се е чувствал част от комуна, а не личност. Трябвало е да приема наготово идеологии и идеали, без да ги осмисля. В демократична България човек има свободата да възприема идеалите, които желае и да ги доразвива.

Младите искат да успеят, искат да постигнат нещо значимо. Искат да оставят следа след себе си. Те творят и по този начин променят средата около себе си. Инициативни са и когато не виждат перспективи, създават такива. Те не искат да избягат от страната си. Те искат да останат тук и да я развиват. Огромна роля за това играе родолюбието. Докато родителите им са го изгубили в немалка степен, при тях то цъфти и се разлиства в полезни и хубави неща.

Стремят се към самоусъвършенстване. Не закотвят кораба „Просперитет” на кея, където да гние незабелязано. Плават с него из океана на живота и надграждат каюти и етажи. Докато родителите им не са и подозирали, че има други пристанища, те опознават вече съществуващите и дори строят нови.

Това поколение не чака наготово да получи. То иска да даде. Докато при възрастните не се открояват лидери, при младите всеки е лидер. Всеки е и оптимист. Иска да успее, вярва, че може и го прави.

Първоначално обмислях да дам няколко примера за успели млади българи, но се отказах. Ще дам за пример цялото „Поколение Y”. Всеки, който осъзнава, че живее в Земен рай и че допринася за неговата красота, е успял. А това са почти всички.