Някога БСП казваше, че асфалтът не се яде. “Не се яде, но без него няма ядене”, отвръщаше премиерът Бойко Борисов намахано. Днес БСП казва, че корупцията убива. Борисов гузно мълчи, само придворните му припкат да го бранят с втръснали аргументи от не толкова далечното минало.

Темата обаче се изговаря по-прямо и нешлифовано сред народните маси. Опозиция този път са обикновените хора, които не могат да бъдат обвинени, че са управлявали в тройна коалиция или с Пламен Орешарски. Адресатът отново е правителството. “Гришата не е виновен, той е изключително скромен човек. Оправете пътя! Защо ни убивате с вашите безотговорност и безхаберие!?”, казаха на няколко протеста след трагичния инцидент жители на Своге и селата. Всичко това е присъда в съзнанието на хората, за която не е нужен съд.

Официалният съд отсича според доказателства (каквито му се предоставят). Съдът в умове, сърца, по кръчми, у дома – според чувствата: независимо дали шофьорът е виновен за конкретния инцидент край Своге, властта е виновна за качеството на пътищата; това е базовият проблем, той предпоставя трагедии. Пътищата се превръщат в убийци поради кражби и корупция. Утре всеки един може да е на мястото или на шофьора, или на загиналите.

Периодът е много труден за Бойко Борисов. Имаше чумата в Странджа, крах на застрахователното дружество “Олимпик”, резил с Търговския регистър. Пряко бяха ударени по джобовете хиляди българи, това са много по-страшни скандали от корупционни драми като с Живко Суджука например.

Но трагедията в Искърското дефиле промени ситуацията качествено. Тя удари по Борисов много повече, отколкото други, по-големи драми. Защото асфалтът бе неговата върховна, изначална, вечна и несъкрушима гордост. Нали той е Бойко Омуртаг, който строи с чутовен размах и дарява българите с магистрали! За което те трябва да са му вечно благодарни и да си затварят очите за твърде високите цени или твърде ниското качество. Но вече не е така. В съзнанието на хората пътищата трайно убиват. И вече не е достатъчно да се режат ленти, важното е асфалтът да става за нещо. А той не става. Не протестират само хората в Своге.

Протестираха вчера край Боровец, предни дни в Родопите, още по-напред в Добрич, Враца, Полски Тръмбеш, Павликени… Видин дори искаше да се отцепва от България и да минава към Румъния заради липсата на пътища. От година-две навсякъде се протестира срещу лош асфалт – в много случаи след току-що свършени скъпи ремонти. Българите демонстрират с ясното съзнание, че при ремонтите и строителството се краде много, че принципът е: тънък асфалт пълни дебели джобове. Трагедията край Своге е моментният пик на тези настроения.

Хората имат пълно право да мислят така и властта го знае. Във всяко едно нейно действие след трагедията в дефилето се усеща гузност. Не признава вина (смее ли някой да си го представи?), но добре разбира какво искат да ѝ кажат българите. И как няма да разбира? Нали тя самата превърна пътното строителство в основна хранителна верига на корупцията.

В отговор заваляха ред умопомрачителни безумия като оправдания за калпавия път край Своге: виновен бил Орешарски, щото тогава пътят бил пуснат (какво като жалбите са завалели по времето на Борисов, но никой не им е обърнал внимание); виновен бил законът, позволяващ да се пускат второкачествени пътища (какво като ГЕРБ управлява вече n-ти мандат с мнозинство в парламента); и фирмата била малко виновна, но и лабораторията за асфалта; ще ги намерим тия проклети виновници (може би гадове? – по любимия на Борисов израз), ама първо прокуратурата да каже. Бедни, бедни, Борисов, що ти трябваше трети мандат? И децата знаят, че основната вина е в държавата, възложила калпави задачи, осъществила слаб контрол, приела лош обект, нехаеща за експлоатацията. Същата тази държава, която поръчала второкласен път, по който после пренасочила трафик като за магистрала. Същата тази държава, на която от десетилетие с кратки паузи начело си ти!

И не е случайно, че България има най-скъпите и най-калпави пътища в Европа. Няма стандарти за строеж, няма методики за контрол (нарочно!). Конкурсите се правят така, че един и същ мастит кръг от фирми да ги печели, който след това се отблагодарява на политиците, гарантирали поръчките. В резултат се строи некачествено, пускат се пътища без маркировка, без акт 16, хора умират на тях…

Никой обаче не желае да промени порочната система
След всяка тежка катастрофа настават чупки, пози, стойки, местене на едни чиновници от едно ведомство в друго, на едни алинеи от един закон – в друг. Обединяване, после разединяване, накрая – на обратно. “Всяко длъжностно лице, което не си е свършило работата, ще бъде подведено под съдебна отговорност, ще му бъде поискана и политическа“, кълне се Борисов. Търси се изкупителна жертва, а не посичане на самата система. Не удар по корупционната верига. Целта е тя да остане, а за камуфлаж да се размести нещо над нея. Но да се учудваме ли? Нали тази верига е хранителна, няма как консуматорът да я премахне

А щом не я премахва, няма никакво значение какви алинеи ще се променят или кой служител ще бъде принесен в жертва. “Много ясно са отрегулирани всички процеси в държавата, конкурси, строителен надзор, приемателни комисии, където всеки се подписва и си носи своята отговорност”, каза още Борисов. Така че той системата си я харесва, пешките са му „проблемът“.

За огромно съжаление резултатът ще бъдат още много некачествени пътища, жертви и отново трескаво чудене защо се случва всичко това. Изходите са два – или промяна на самата система, за която, както стана ясно, управляващите нямат желание; или промяна, в която управляващите си прибират багажа и си заминават; за което отново липсва желание. Ступор! Който обаче няма как да промени новия плакат в съзнанието на българите: Борисов, лента, магистрала… и катастрофа! Българите отдавна знаят кои точно са гадовете, новото е, че вече започнаха и да го показват.

Източник: в. „Сега“