Смъртта на родилката Ренета Томова предизвика масов гняв и недоволство от случващото се в болниците у нас.

Други майки споделиха кошмарни преживявания по време на собствените си раждания и си зададоха за пореден път въпроса „Докога?“, докога ще има подобни нелепи смъртни случаи на млади жени?

„Хора, това е недопустимо. Не сме Средновековието, та смъртността при раждане да расте, самото раждане не е някаква долна дейност, та към майките да се отнасят грубо и с презрение, независимо преди, по време или след самото раждане, това е абсолютно недопустимо!!“, пише В. Делчева в социалната мрежа.

„Родих първото си дете при въпросната „докторка“! Беше като ад под небето, наложи се да ме оперират по-късно в София и да показват на студентите, какви доктори не трябва да стават!!!“, разказва пациентка на лекарката, израждала Рени.

Публикуваме и историята на М. Т., също жертва на варварско раждане, която е имала щастието да познава Ренета:

„Преди седем години, в друг августовски ден минах през едно изключително болезнено насилствено раждане на второто си дете – от началото до края протече с варварски методи, което не мислех, че ще преживея.

Малко преди да изкарат детето (защото това се случваше през цялото време – трудеха се над това да го изтръгнат от мен, не ме оставиха и за миг да го раждам без насилие, въпреки виковете ми да престанат), не мислех, че ще издържа. Даже… вече със съжаление го казвам, но в него момент се молех просто детето да е добре, а аз…. да престана да съществувам. Обаче оцеляхме. И двете. Уврежданията ни се оказаха само психо-емоционални, макар и за години наред. Имали сме невероятен късмет с дъщеря ми.

Reneta Tomova – Рени нямаше този шанс. Тя е преживяла нещо още по-ужасно, далеч по-чудовищно. Не знам от кое ме боли повече: от това, че ми се налага да говоря за нея в минало време – за една изключително енергична, жизнерадостна, силна, любяща и светла личност, която имах щастието да познавам, или от това, че се оказаха безплодни опитите ни на мен и други родилки да спрем тези практики.

Колко още жертви на подобно насилие са нужни, за да разберете, лекари, че не може така!!! И не, не съм лигла, която не може да търпи болка, както на времето се намериха хора да пишат, само и само да спра да говоря за това, защото според тях това настройвало хората срещу лекарите!

И не, не е маловажно това, което ми причиниха някога на мен само защото с дъщеря ми оцеляхме и нямахме физически белези! Попитайте семейството ми колко тежко ни беше и без това. Никога не съм пожелавала подобно преживяване дори и на най-големия си враг. Не ви го пожелавам и на вас, които продължавате да не вярвате, че е тежко. Никой човек не заслужава такова отношение, както и никое животно.“