Това стана 13 г. и 4 месеца след тройното убийство в с. Куманово.
Как и кога един 23-годишен мъж се превръща в убиец? Какво е накарало отличника от Военноморското училище във Варна да вземе оръжието и да стреля в главите на жертвите си?
Въпроси, които ще мъчат още дълго психолозите и историците.
Януари 2001-а е. Мутрите още върлуват, поръчковите убийства са едно след друго. Чалга културата с превъзнасянето на лесния и хубав живот е в разцвета си.
Ако някога участникът в 4 убийства Йордан Петров напише книга, може би ще разберем нещо повече за измисления свят на неосъществените му мечти.
В същото време реалността настъпва с брутална сила. В старинната черква “Св. Анастас” до Римските терми във Варна погребват полицая Филип Филипов. Цялото РДВР се е струпало за церемонията. Сцената е повторение на мафиотско погребение в същата църква отпреди 10-ина години, когато около сградата има кола с надпис “Карабинери”. Тогава, в началото на демокрацията, Стефан Данаилов се снима в “Октопод – 7” в същия храм.
След като промените в обществото ни са станаха необратими, този път погребението е съвсем истинско.
Две седмици преди това – на 16 януари 2001 г., Йордан Петров и приятелят му Златин Златинов решават да ограбят златарски магазин на Колхозния пазар във Варна.
Вечерта обличат
тъмни дрехи,
вземат сак с
оръжие, фенер,
клещи и въже
Пробиват покрива на павилиона и единият влиза вътре. В помещението обаче няма нищо. Оказва се, че собственикът на магазина крие златото и всичко ценно в сейф другаде. Младите мъже разбират, че планът им се е провалил, и си тръгват. На метри от магазина в малка уличка край пазара Йордан и Златин се натъкват на полицейски патрул.
Гл. серж. Филип Филипов, серж. Ивайло Иванов и серж. Венцислав Илиев решават, че младежите се държат съмнително, и искат да проверят документите им. Положението става страшно, когато униформените нареждат на Йордан и Златин да отворят сака, в който има оръжие.
После всичко се развива за секунди. Бандитите откриват огън. Серж. Илиев се опитва да избяга и да повика помощ. Колегите му обаче са застигнати от куршумите. Двамата полицаи падат на земята, тогава Златин и Йордан побягват.
В престрелката Йордан е улучен в бедрото със стоппатрон. Преди да изпадне в шок, главен сержант Филипов успява да се обади по радиостанцията за помощ. Подкрепленията пристигат светкавично. Ранените полицаи са откарани в болницата, а автопатрули тръгват след бегълците.
Следователите, които остават да правят оглед, откриват освен гилзите и шофьорската книжка на Златин. По-късно на посочения в книжката адрес са открити много крадени вещи, сред които и фотоапарат “Канон” на убито в Куманово семейство.
Вече е ясно, че убийците на Филипов са Петров и приятелят му Златин Златинов, с когото заедно са решили да изградят бъдещето си някъде навън с много лесни пари и лукс.
Двамата са избягали и полицията ги гони по Аспаруховия мост. В същото време Куманово, селото на Петров, което е на 10-ина километра от Варна, е настръхнало. На спирката и в селския магазин никой не иска да си спомня Йордан. Казват, че бил незабележимо момче, че родителите му се преселили тук за по-спокоен живот. Никой не вярва, че синът им е убиец.
След стрелбата по серж. Филипов двамата бягат с кола, полицейски патрул ги следва отблизо, но по пътя му свършва бензинът. Двамата стигат до царската хижа на Борис III “Марин тепе” и се скриват в нея. Полицаите отиват до мястото, но там намират само кървави бинтове от ранения Йордан.
Бегълците
решават да се
скрият при
роднини на
Златин в
Пчелник,
но виждат, че там вече има полицейски коли, и отново успяват да се изплъзнат, преди да бъдат забелязани. Накрая стигат до гарата във Варна, където се разделят.
На 17 януари Йордан хваща влака за Габрово и отива в хижа “Бачо Киро”, където често отсяда с компания. Той не подозира, че приятелката му вече е разпитвана в полицията и посочва това място, където е ходила с издирвания.
Така в първите часове на 18 януари 2001 г. полицаи нахлуват в едно от близките бунгала, където го намират на земята, увит с перде. Часове след като е задържан Йордан Петров, на място пристига Ботьо Ботев, пред когото Петров признава, че двамата бандити са продали гумите с джантите на убитите трима чужденци в Куманово.
Това е грешка, която хладнокръвният Йордан по-късно ще опита да поправи и която ще му коства 13-годишна съдебна битка.
Златин е изчезнал и полицията не знае къде е. За всеки случай обаче спецчасти наблюдават къщата на дядо му в Долни чифлик и готвят атака. Ден преди нея екип на “24 часа” звънна на вратата на дядото. Старецът се появи блед и каза, че не знае къде е внукът му.
В същото време лека сянка се плъзна по малкото прозорче на тавана. Оказа се, че там Златин е дебнел със зареден автомат. На следващия ден след атаката Златинов се самоубива с куршум в главата.
Две седмици след престрелката полицаят Филипов умира, без да дойде в съзнание. Въпреки подробните признания и следствения експеримент, в който Йордан показва къде е скрит автоматът, година по-късно в съда той решава да прехвърли всичко на мъртвия си приятел, и се отказва от показанията си.
Той се държи
самоуверено
и отхвърля
съмненията
за тройното
убийство
в Куманово на 25 срещу 26 юли 2000 г. Тогава жертвите Стефан, Анна-Мария и Ян пристигнали в Куманово от Германия. Тримата се движели с ауди.
За последно съседи видели тримата да се прибират във вилата в Куманово към 23 ч. Йордан и Златин, които се криели в курника на двора, нахлули в къщата на жертвите към полунощ – не очаквали да налетят на обитателите.
Целта им била да задигнат голяма сума валута. При взлома обаче вдигнали шум, който събудил трите жертви. Стефан станал, но куршуми го покосили и той се свлякъл на пода. Минути след това до него пронизан паднал и шуреят му Ян. Оловото застигнало Анна-Мария на стълбището към втория етаж. Тя била простреляна фатално в главата.
След екзекуцията Йордан и Златин избягали с аудито на убитите към Добрич. Откраднатата кола е намерена напълно опожарена 2 дни по-късно край язовир, но Петров поискал да извадят гумите с джантите и да ги продадат.
По-късно става ясно, че двамата крадат оръжието от военно поделение на “Траката”, като пребиват войник на пост.
След тежки заседания на първа инстанция Йордан Петров е осъден за част от грабежите и разстрела на полицая, но е оправдан за тройното убийство в Куманово.
Варненските апелативни съдии обаче преразглеждат случая и именно въз основа на първите признания, дадени от Йордан пред Ботьо Ботев и съдия, осъждат на до живот Петров за 4 убийства.
Йордан Петров обаче не се смирява и почва съдебни битки. Той обжалва в Европейския съд по правата на човека и дори завежда искова молба срещу правосъдното министерство. В нея твърди, че от 19 януари 2001 г. до 5 октомври същата година, когато е задържан в ареста във връзка с мярка “задържане под стража”, е бил настанен в килия без дневна светлина, свеж въздух и спално бельо. Тоалетната, която била разположена в килията, трябвало да се ползва пред погледа на всички нейни обитатели. Това обяснява в молбата Петров, който е предявил граждански иск в размер на 5000 лв.
В допълнение към жалбата той е посочил, че на 19 януари 2001 г. му е бил нанесен побой, вследствие на който са му причинени освен морални и физически вреди, поради което размерът на предявения иск е изменен на 9999 лв.
Навръх Великден през 2011 г. Петров и още един килър от варненския затвор организират бягство от затвора. Двамата успяват да съборят стена, но са разкрити и заловени от надзирателите.
