Но това не е само български проблем – хората от Източна Европа се преместват на огромни вълни на Запад най-вече заради разликата в заплащането.

Данните от проучването са публикувани миналата седмица от Центъра за изследване на демографията и глобалния човешки капитал “Витгенщайн” във Виена.

Според авторите на проучването Източна Европа е загубила между 12 и 15 милиона души, които са напуснали родината си след падането на Берлинската стена.

От емиграцията най-силно е пострадало Косово – 50% от населението е напуснало домовете си и се е преместило в друга държава.Латвия пък бележи спад от 27% – 10% се дължат на отрицателно демографско развитие, а 17% – на емиграцията от 1990 г. насам.

Голямата част от тях са млади хора във фертилна възраст, което влошава още повече демографската ситуация в родината им. Там просто не остават достатъчно хора, които да раждат деца.

Тази тенденция успява донякъде да се омекоти с мерки на правителствата. Например Eстония e успяла да вдигне раждаемостта между 1998 и 2008 година от 1,28 на 1,66 деца на жена. Това се дължи до голяма степен на улесненията, които държавата въвежда за семейства с деца. Майчинските при гледане на дете са равни на заплатата, въведено е частично работно време, което улеснява връщането на работа на майки с малки деца, бащите се ползват от равното право да си вземат отпуск за гледане на дете или да се трудят на половин работен ден, ако са поели грижата за малките.Добър резултат дава и политиката за стимулиране на раждаемостта в Русия – там тя плюс прилива на хора от бивши съветски републики почти успява да компенсира изключително високата за Европа смъртност.

Според авторите на изследването по отношение на раждаемостта Европа вече не се дели на Северна и Южна, както бе в края на 80-те до 2000 година. Тогава заради кризите южните жени раждаха по-малко деца от жените в северните и западните страни на континента. Сега в повечето страни раждаемостта е около 1,2-1,4 деца на жена. И докато източноевропейците масово губят от населението си, западноевропейските държави стават все по-многолюдни. Швейцария, Германия и Великобритания от години са основна цел за преселване на източноевропейците. Освен това в повечето северни и западни държави демографската картина не изглежда зле – повече хора се раждат, отколкото умират. Само Германия и Италия правят изключение, но пък и двете се радват на огромни притоци имигранти.

Рядко източноевропейците емигрират от родните си места заради политическата обстановка. Основната причина е разликата в заплащането. Докато в България то е 1,67 евро на час, в Германия средната надница е 15,60 евро за един час работа. Най-много печелят в Дания – 25,52 на час. По покупателна сила статистиката изглежда по същия начин – най-горе в класацията е Дания, в края ѝ – пак България.

Приемането на източноевропейските страни в ЕС е ускорило процеса на миграция на младото работоспособно население, посочва проучването. Хората от всяка страна се насочват към определена държава. Например поляците масово отиват във Великобритания, латвийците в Ирландия, а за българите най-предпочитана си остава Германия.

Но не може да се твърди, че само свободата на движение в ЕС е причина за отлива на население от по-бедните членки, смятат изследователите. И като пример дават Румъния – най-много хора тя губи между 1990 и 2000 година, а влиза в ЕС едва през 2007-а заедно с България, като по това време броят на емигриращите вече намалява.

Авторите на проучването са дори оптимисти. Според един от тях – Томас Суботка, в краткосрочен план членството в ЕС води до отлив на население, но в дългосрочен може да се очаква, че голяма част от емигрантите ще се завърнат заради повишаването на стандарта в родината. Има и вълни на връщащи се, но данните за тях все още не се подават.

Не е ясно какво ще стане с източноевропейците във Великобритания след Брекзит. Дали те ще се завърнат по родните си места, ще потърсят друга държава за работа или ще успеят да останат на Острова при новите условия, тепърва ще се види.

Подобряването на икономическата ситуация в Източна Европа ще направи страните там и по-атрактивни за работници от трети страни. Според учените, за да се задържи нивото на населението, всяка жена трябва да има по 2 деца.

Тъй като това не е факт в голяма част от Европа, изравняването на работната сила с пенсиониращите се може да стане чрез покана към чуждестранни работници. Много актуален в повечето европейски страни е и шведският модел. В него не се разчита толкова много на имигранти за работния пазар, колкото на включване на всички в него – най-вече жени и хора над 50 г.

Жените имат условия за гледане на малки деца и бързо връщане на работа след раждане, което икономически се отразява добре на страната. Хората над 50 пък може да бъдат преквалифицирани, за да остават възможно най-дълго на работа.

Към резерва от хора в златната възраст се обръщат и в Германия. Все повече браншове създават работни места за пенсионери, които не са вече толкова физически издръжливи като по-младите си колеги, но за сметка на това имат ценен опит и благодарение на него дори превъзхождат 30-50-годишните. Въпреки това има браншове, в които и този резерв не е достатъчен – болничният персонал, учителите, полицията са професии с все по-голям недостиг на кадри.

Затова и германците се обръщат към източноевропейците с покана да работят като болногледачи или полицаи. Последно албанците получиха право на бърза работна виза, ако са квалифицирани в медицинските професии.

Това обаче се превръща в конфликт между правителствата на западните и източните страни в Европа.

Източноевропейците негодуват, че инвестират в образованието на свои хора, които после работят на Запад, и така остават без кадри. Според една станала популярна прогноза на ООН до 2050 година населението в повечето източноевропейски държави ще спадне почти наполовина.В него за България се предвижда спад до 5 милиона души.

Последният такъв внезапен процес бе напливът на млади хора от Близкия изток заради войната в Сирия.