След като процесите на делене на няколко федерации приключиха. На ред е ново роене в няколко региона.

Картата на света може доста да се промени в следващите години. При някои държави от съображения за сигурност и политически причини, а някои страни могат да се справят с климатичните промени, анализира „Ал Джазира”. Макар и малко хора да вярваха, три сложни федерални държави в Европа се разпаднаха в края на 20 век. Чехословакия се раздели спокойно, така бяха създадени Чехия и Словакия, Съветският съюз се разформирова повече или по-малко спокойно и се създадоха 15 нови държави, но Югославия рухна с войни и конфликти, а окончателните граници се установиха след цяло десетилетие.

Това беше през миналия век, но и в началото на този има подобни признаци. Американски анализатори прогнозират край на обединените  Великобритания, Канада, Южен Судан, Тайван, Северна Корея, а към този списък според това, което се случва може да се присъединят и Сирия, Ирак, Либия, а може би и Сомалия и Украйна.

Какво е необходимо за държава да престане да съществува в политически смисъл обяснява бившия хърватски посланик в Русия, а днес преподавател във Висшата школа за международни отношения и дипломация „Дъг Хамаршелд” Божо Ковачевич, пише mkd-news.com.

„Условията, които трябва да бъдат изпълнени са отслабване или разпадане на централните власти, стремеж към национално отделяне на населението, което живее в компактна територия и може да се пребори за самостоятелност, като при това получи и активна помощ от външни сили, т.е. враг на страната, която се разпада“, казва Ковачевич .

Разделението в етнически и религиозни пъстри общества могат да доведат до разделяне на държавата, защото един народ често смята, че е дискриминиран, че твърде много й дава на общността или ако просто иска собствена държава.

„Каталуния може да се отдели от Испания или Шотландия от Великобритания, но изразеният стремеж за отделяне не означава, че това със сигурност ще се материализира в държавност, тъй като виждаме, че шотландския референдум се провали, както и че каталунските сепаратисти не успяват да обявят отделянето“, отбелязват експерти.

„В демократичните държави свободно изразената воля на гражданите би трябвало да бъде от решаващо значение. Това може да се отнася за Белгия, Великобритания, Канада, Испания „, добавя Ковачевич.

Съвсем различна според него е историята, когато става дума за някои страни от Близкия изток или Северна Африка, Украйна или Русия, за която смята, че е в голяма опасност от нови разделения.

„Сирия, Ирак и Либия се разпадат под въздействието на външни фактори и те вероятно ще бъдат ключови в определянето на техните граници или политическото редактиране. За Русия и Украйна решаваща ще бъде способността на централните власти да запазят контрола върху цялата територия. Има значителни центробежни сили, обусловени от икономическата неравнопоставеност, етническия и / или религиозен състав на населението и силните интереси на трети страни на тези територии да бъде създаден различна форма на власт „, обяснява Ковачевич.

Процесите на дезинтеграция на държавите и създаване на нови в Европа, с оглед на демократичния характер на страните, би трябвало да бъдат проведени спокойно и въз основа на някакъв политически договор. Що се отнася до останалите, войните не са изключени, а някъде вече се водят, тъй като Украйна и Близкия изток „, заяви Ковачевич.

Освен посочените по-горе, той отбелязва Сърбия и Македония като потенциални кризисни огнища, т.е. страни, в които биха могли да се случат промени. Предупреждава обаче, че „на Балканите не може със сигурност да се предскаже съдбата на държавите“.

„Вярвам, че интеграцията в Европейския съюз, ако ЕС оцелее, би била полезна за намаляване на центробежните сили и намирането на демократични решения“, заключава Ковачевич.