„Лежа. Събирам сили,“ казва. „Аз съм дал обет, как ще ми е лошо?“

Силите на Босия отслабват все повече. Днес е 33 ден от протеста му. По забавения му говор се усеща колко е изнемощял. Прави все по-големи паузи между думите. Отговаря, че се чувства „прекрасно“, но няма кой да се убеди в това.

Снощи са били извикани лекари в дома му, за да го прегледат. По негови думи са казали, че състоянието му в момента е „поносимо“. Кръвното налягане и температурата му са ниски, а пулсът – висок.

„Лежа. Събирам сили,“ казва. „Аз съм дал обет, как ще ми е лошо?“

В петък е бил поканен на среща в дирекция „Инспекторат“ на МВР, където отново е настоявал да се издават писмени, а не устни заповеди.

„Обясних им, че тежко нарушават конституцията и закона, и, че трябва да кажат на министъра да спре да се прави на маймуна. Трябва да изпълнява закона и да пуска писмена заповед, да носи отговорност. Те не искат да разберат, но ще ги вразумя. Ако питаш мен, това правителство си отива“.

По повод ситуацията с евтаназирането на животни в странджанските села, Босия казва:

„Държавата никаква я няма. И по хиляда лева обезщетение да им дадат, те им убиват бизнеса. А и защо ги поставят пред свършен факт? Защо няма предварително взети мерки?“

Не е ли ценно да имаме човек като него в нашето общество?

Някой, който да не се страхува да назовава нещата, такива, каквито са. А и не само – в изказа му има висока култура, усещат се прочетените книги, усеща се ерудираност.

Не е ли приятно един високо интелигентен човек да пробужда гражданското ни самосъзнание?

Човек като Босия много ще ни липсва, ако си замине. Изборът да продължава стачката е негов. Изглежда, че наистина няма кой да го разубеди.

„Хората се притесняват за тебе,“ му казваме, а той отвръща – „Да не се притесняват. Да се притесняват за бъдещето на децата и внуците си. За България да се притесняват“.

Може би скоро няма да отброяваме дните от стачката му. Това звучи страшно.