Още по-шокиращо да разберете, че САЩ са най-голямото данъчно убежище в света, където чужденци лесно и законно могат да не обявяват какво притежават.

Шокирани ли бяхте да научите от „Панамските документи” как политици от цял свят са пригодили Панама и други „офшорни” страни за да създават там финансови структури, в които да крият парите си? Това пише Ричард Ран във „Вашингтон Таймс”, цитиран от БГНЕС. Ако сте били, вероятно ще е още по-шокиращо да разберете, че САЩ са най-голямото данъчно убежище в света, където чужденци лесно и законно могат да не обявяват какво притежават. Истинската новина е как толкова много хора, които са прекарали повечето от живота си на управленски длъжности, са акумулирали такива пари.

Отговорът се крие в сделките и раздутите договори за „консултация” и „лекторство”. Не съм фен нито на Бърни Сандърс, нито на Доналд Тръмп, но те ни правят услуга, като говорят директно за политическата корупция. Господин Тръмп призна (дори се похвали), че цял живот е купувал политици.

Семейство Клинтън имат състояние от над 100 милиона долара. Хилари ни казва колко много я интересуваме и как жертва себе си за по-голяма кауза. Точно като Майка Тереза – толкова голяма саможертва!

Политиците и крони капиталистите (б.р. – крони капитализмът в икономическата теория и критика е форма на капитализъм, при който успехът в бизнеса зависи от близостта между предприемачите и висшите политически кръгове), които ги финансират в замяна на изгодни правителствени договори и услуги, имат нужда от място, където да крият неправомерно придобитите си активи.

Така те прибягват до същите законови средства за финансова неприкосновеност, които легитимни бизнесмени и други използват, за да поддържат богатството си. Възмущението от „Панамските документи” доведе до очаквани призиви за по-голяма финансова прозрачност.

Дори да сте човек със скромни активи, ще искате ли правителството да знае всичко за потребителските ви навици? Хората във властта винаги ще уверяват хората, че всяка лична информация, като доходи, данъци и здравни картони, ще бъде напълно секретна.

Това е лъжа. През последните няколко години най-съкровените тайни на американското правителство, включително тези, отнасящи се до националната сигурност, персоналът и данъчните досиета, бяха хакнати или откраднати. Прекалено често властимащите използват чувствителна информация за собствени цели, във вреда или дори за да изнудват обикновения гражданин.

Ще цитирам британския писател и адвокат Стенли Броуди: „Идеята, че информацията за данъците, финансовите дела, активите и богатството на всички трябва да бъде достояние на широкия свят само трябва да бъде изказана, за да се осъзнае абсурдността й”.

Хората тук, на Каймановите острови, не харесват страната им да бъде наричана „данъчен рай”, защото тя е по-малко такъв от американски щати като Делауер, Уайоминг, Невада, както и от Лондонското Сити и много други места по света. Гражданите на Кайманите плащат достатъчно данъци, просто няма такива върху доходите им.

Страната има лоша репутация заради стари книги и филми, които я изобразяват като „див запад” на всякакви данъчни измами и зли дела. Това до голяма степен не беше вярно преди десетилетия, а със сигурност не е вярно в момента. Кайманите имат жизнена индустрия за финансови услуги, основана на регулаторна ефективност, законова прозрачност и сигурност.

Ще е глупаво да криеш парите си тук при положение, че има споразумения за обмяна на данъчна информация със САЩ, Великобритания и много други правителства. Разкритията в „Панамските документи” причиниха много атаки срещу „кухите” компании. Повечето от бизнесите започват като „кухи компании”, което означава, че имат малко активи или дейност. Някои се превръщат в големи корпорации, други стават средство за придвижване на инвестиции и други продуктивни предназначения, а много малко се използват за незаконна дейност.

Колите, жилищните имоти, лодките, самолетите, бизнес начинанията и правителствените служби могат да бъдат използвани правилно и законно, но в ръцете на лоши хора могат да бъдат използвани и за престъпни цели. Ако забраним всичко, което се използва с лоши намерения, то ще се окажем легнали голи в пещера, без дори да имаме камъни и пръчки.

Светът няма как да функционира без голяма доза доверие, включително във финансовата сфера. Страните, които го разрушават, после установяват, че хората с пари просто се местят на място, където ще бъдат третирани по-добре.

Въпреки безкрайните опити на много страни и Организацията за икономическа сътрудничество и развитие (ОИСР) да изискат пълно споделяне на финансовата информация, винаги ще има места, които ще осигуряват необходимите и търсени от хората услуги. (Има почти универсална забрана на определени тежки наркотици. Това проработи ли?).

С развитието на новите технологии като биткойн системата, по-високите нива на кодиране и т.н., ще има увеличение и постоянни опити за преместване и прикриване на богатство. Добре управляваните финансови центрове по подразбиране притискат други правителства да им предоставят пълната информация за данъците, които получават.

Може би изглежда нелогично, но финансови центрове като Кайманите, които работят под върховенство на закона и с малко корупция, всъщност помагат за световния просперитет като приемат капитал и осигуряват необходимо убежище от корумпирани и престъпни правителства.

*  *  *

Анализът на Ричард Ран е част от постоянната му колонка във „Вашингтон Таймс”. Ран e заместник-ръководител и главен икономист на Американската търговска камара по времето на президента Роналд Рейгън. Като икономист защитава идеите на либертарианството и по-малката роля на държавата. Част е от обществото „Монт Пелерин”, свързано с Чикагската школа, и считано за философски център на неолиберализма. През 1990 г., по молба на правителството на Андрей Луканов, съвместно с Роналд Ът и други американски специалисти, изработва план за преминаването на България към пазарна икономика.