Федор Охлопков е един от героите на Отечествената война, който трудно може да бъде забравен. Името му е легенда и се смята за един от най-добрите снайперисти, успели да избият над 1000 хитлеристи.

Федор Охлопков е призован да се включи в редиците на Червената армия след войната и започва служба в 375-а стрелкова дивизия, сформирана предимно от сибирци на територията на руската свердловска област.

Дивизията пристига на Калининския фронт през декември 1941-ва година, в разгара на контранастъплението на съветската армия.

Охлопков трябвало да отговаря за ръчната картечница. Заедно с него по това време воювал и брат му Василий. Скоро двамата се превръщат в истинска легенда, успявайки винаги да са на предната линия.

Но скоро Охлопков преживява огромна трагедия – брат му Василия е убит. На 1 януари подразделението им пробива отбраната на противника и се придвижва напред цял километър. Братът е ранен смъртоносно и Федор извършва личен рекорд, когато убива лично 27 души, желаейки да отмъсти за брат си.

През лятото на 1942-ра година той е назначен за командир на отряда на картечарите. Със своя отряд той очуства в боевете под Великий Лук и Ржевск, където дивизията губи почти 80% от личния си състав. Камият Федор е тежко ранен – за четвърти път от началото на войната.

Славата му на най-добър снайпер в руската армия се разчува през декември 1942 година, когато той е безпорно майстор на точната стрелба.

Можел да стреля от различни оръжия, но винаги нацелвал набелязаното, владеел дори стрелбата от миномет и 45-милиметрово оръдие. Умеел да обезврежда мини, извършвал обиколки с цел разузнаване и доставял възможно най-точната информация от тила на врага.

По официални данни към юни 1944 година сержант Охлопков вече успял да унищожи със снайпера си 420 хилтеристки войници. При това не били смятани и враговете, поразени от автомат и картечница по време на многобройните атаки и отбранителни боеве.

На 23 юни Федор получава своето 12-то поред раняване – този път е уцелен в гърдите. Наложило се дълъг период на лечение и от болницата той излиза през есента на 1945-та година. Така приключва войната за един от най-добрите снайперисти на Русия.

Охлопков участва в историческия Парад на Победата на Червения площад на 24 юни 1945 година. После се връща в родната Якутия. Земляците му недоумяват как при такива заслуги не получава званието Герой на Съветския съюз. Той получава това отличие едва след 20 години – на 6 май 1965 година.

Федор Охлопков умира на 28 май 1968 година, когато е на 60 години. Погребан е на гробището в родното си село.

Източник: БЛИЦ