Това стана ясно при представянето на проекта от вицепрезидента на ЕК Юрки Катайнен и комисаря по регионално развитие Корина Крецу в Страсбург във вторник следобед.

Политиката финансира най-бедните региони на Европейския съюз, които имат БВП на глава от населението под 90% от средното за ЕС.В настоящи цени за периода 2014 – 2020 г. е предвидено България да получи 8.099 млрд. евро от кохезионните фондове.В натрупаната инфлация за периода до 2018 г. сумата е 8.3 млрд. евро. За следващия период – 2021 – 2027 г., са предвидени 10.082 млрд. евро.Според изчисленията на ЕК сумата в постоянни цени с база в 2018 г. (за да може да се прави сравнение с миналия период) се равнява на 8.93 млрд. евро.

ЕК обаче все още не е представила разбивка на средствата по-години, както и използваните инфлационни коефициенти, за да се направи точно изчисление.

ПЕЧЕЛИВШИ И ГУБЕЩИ

Кои страни членки на ЕС ще бъдат най-облагодетелствани от предложението на ЕК за нова кохезионна политика за периода 2021-2027 г.

Малта
Чехия
Унгария
Литва
Естония
Полша
Германия
Словакия
Латвия
Ирландия
Словения
Португалия
Хърватия
Франция
Дания
Кипър
Австрия
Холандия
Люксембург
Белгия
Швеция
Испания
Италия
Финландия
България
Румъния
Гърция

Малко по-голямо увеличение получава и Румъния. Както се очакваше, Гърция, Италия и Испания също са печеливши. За тях ЕК предвижда увеличаване на финансирането със съответно 8, 6.53 и 4.9% (отново без да са ясни всички числа в проекта за многогодишния бюджет на ЕС).

Големите губещи са Полша, Унгария и Чехия, чието финансиране според предложението на ЕК се очаква да бъде орязано с 24%. Намалението щеше да е по-голямо ако ЕК не слага „предпазна мрежа“, която не позволява страните да загубят повече от този процент.

Това наказание ли е

Според комисарите Крецу и Катайнен фактът, че средствата за Полша, Чехия, Унгария и Словакия падат най-много, не е наказание. Разпределението на средствата се прави основно на базата на БВП на страните членки – този фактор има 80% тежест при определянето кои страни колко ще получат. И тъй като икономиките и на четирите страни заедно с тези на балтийските държави в последните години растяха стабилно, те се оказаха сред малко по-богатите в ЕС. В същото време именно гръцката, италианската и испанските икономика бяха едни от най-стагниралите в ЕС.

„Някой страни просто растат по-добре и никой не трябва да е недоволен от това“, каза вицепрезидентът на ЕК.

Въпреки това пренасочването на над 36 млрд. евро от Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Естония, Латвия и Словения към България, Румъния, Гърция, Италия и Испания изглежда странно. Най-малкото защото българската и румънската икономика също растяха добре.

Според Корина Крецу другите фактори, които са взети под внимание, просто няма как да обяснят тази промяна, тъй като имат малък дял. Сега при определянето на средствата за отделните страни членки ЕК е взела предвид и фактори като младежка безработица, образователно ниво, прием и интеграция на бежанци. Именно по тези три показателя обаче и Испания, и Италия, и Гърция определено имат „предимство“. Крецу например подчерта, че в някои региони на Германия населението в последните години е скочило двойно.

Money talk

Един от най-забавните примери за опитите на ЕК да намери баланс между страните членки е запазването или дори увеличаването на размера на парите, които ще отиват за Холандия, Австрия, Белгия и Финландия.

И четирите страни са най-твърдите противници на увеличението на националните вноски в европейския бюджет. Въпреки че може да се приеме, че страна като Австрия прие доста бежанци, това едва ли е основното обяснение за подхода на ЕК.