Убиха журналиста Бабченко. Аркади Бабченко критикуваше Путин и кръга около него. Който не харесва Путин – куршум.
В България, който не харесва Борисов, Цацаров и Пеевски – присъда. Преди това преследване, обвинения, запори на имущество, данъчни проверки, продължаващи години, следене, подслушване, заплахи…
Финалът може да е „случайна“ катастрофа. Или фалит. Разстрелът също е в арсенала. Междувременно пеевските медии ще те омаскарят. Пеевски „фенове“ ще те замерят с яйца или ще размахват кървави агнешки главички. Няма значение кой си и на какъв пост, щом не си част от бандата на Борисов, Цацаров и Пеевски – ще ядеш дървото.
Нямаш шанс, ако не се радваш като корейско дете на рождения ден на Ким Чен Ун, че Бойко е вкарал хет трик. Ако не казваш, че играе футол като Роналдо и е непобедим на тенис. Че рисува от малък, свири на китара, отглежда кучета и магнолии.
За да оцелееш в България трябва да си плюеш на лицето и да вършиш неща, за които съжаляваш още преди да си ги направил. Трябва да „доказваш“, че реформите в правосъдната система се случват ударно и са пред финал. Да твърдиш, че няма корупция, а където има – държавата пипа здраво. А всеки знае, че именно държавата на Борисов е инкубатора на корупция. Квачките са тримата мастити.
Борисов вкарал три гола на „Нефтохимик“ на финала за някаква купа на ветераните. В мрежата можете да видите целия мач и изявите на действащия премиер. Гледката си заслужава – такъв потрес историята не познава… Циркаджийска мечка в екип, рекламиращ хазартната империя на Васил Божков, се блъска, въргаля, пръхти, залита, пада, става, вдигат я, подават й топката, пазят се от нея, правят й път. Само и само да блъсне топката и тя да влезе във вратата. Тогава всички изпадат в луда радост: съотборници, противници, придружаващите го подгъзници, видни гербаджии, министри, зам.-министри, висши чиновници, апаратчици, мутри, рекетьори и бели якички. Всички, които заемат постове, печелят обществени поръчки и милиони, които не са им по силите и ума, а по мераците и слугинажа.
Мечколюбецът Вежди Рашидов дълбае с длетото тънко в сърцата ни: „Бойко Борисов има една „вина“ – толерира свободата на словото, и неговото добро отношение даде възможност на едни хора да преминат границите, да развихрят слободията и да го нападнат“. А може като с Бабченко. Ах, колко им се иска и тук. Не знам, защо се бавят?
Преди беше забавно. После стана смешно. След това – сериозно. Вече е гротеска.
Надежда и някакво обществено трепване е, че се чуват гласове като този на Теодор Ушев. Размишленията му за Светлин Русев като един Франкенщайн, роден от системата и използвал „пълноценно“ същата система е доза кислород в радиоактивната мътилка. Художникът аниматор разбули обществената тайна за крепостничеството в един свят на изкуството. Уж на изкуството…
Дойде, пробило си път като буревестник, словото на висшия съдия Лозан Панов по повод отличаването му с наградата на името на Кристиян Таков. Гордият и интелигентен Таков, който знаеше границата между истината и лъжата. Горко на всеки, който се противопостави на главния прокурор. Свидетели сме как години наред управлението на страната и на самата съдебна система се осъществява от компрометирани и ниско легитимни политици и висши съдебни съвети, – каза Панов.
Очаквайте нова кална кампания срещу него. От пеевския медиен завод за кал. Художникът Ушев също да се готви за удари и нападки от всякакъв род. Защото тук не е Канада, където мозъкът му се е размътил от тъпи либерални демократични въздействия.
Отдавна опитва да се бори с мечката и мечкарите гражданската формация БОЕЦ. Епизодично и плахо – десните.
Но ликуй, народе! ГЕРБ спечели Галиче! Нагло и брутално, като изнасилване. Ценко Чоков бе заменен от негов приятел, сътрапеник и съмишленик от управляващата партия. Партията на мечката, която рита футбол и кара кола.
Гарваните се забавляват между Трезвеността и Опиянението. Там винаги има шанс за кървава мръвка. Часовете и минутите се изнизват. Връхлитат щастливите рожби на стабилността.
Мечката е при Мечока край Москва река. Там, където преди дни пиян идиот наряза картината „Иван Грозни убива сина си“. Нов Репин няма да нарисува убийството на Аркади Бабченко. Светлинрусевец няма да претвори на платното мечки, пияни от власт… Или отрязани агнешки главички. Днес агнешки, утре… Предупредени сте.
Честито, българи!
Лека нощ, България. Бог да ни прости!
Огнян Стефанов / Дунав Мост