Съпругът ми има красива усмивка, но сърцето му е на звяр

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Знаете ли какво е да бъдеш напълно сам на този свят? Нямам приятели, нямам роднини, нямам си никого и съм пълен сирак.

Родителите ми починаха в катастрофа, когато бях на 13 години, а след смъртта им баба и леля се отказаха от мен и ме изпратиха в дом за сираци.

Две години по-късно избягах оттам, защото беше ужасно да живееш всекидневно сред побоища и насилие. Известно време се скитах по улиците и се прехранвах с просия, докато не срещнах Николай. Той ме приюти, даде ми дом и закрила, а щом навърших пълнолетие, двамата сключихме брак.

Първите години от съвместния ни живот бяха изпълнени с любов и разбирателство и когато повярвах, че късметът най-накрая се усмихна и на мен – сирачето, една нощ в нетрезво състояние съпругът ми ме удари.

Това беше повратна точка в отношенията ни, защото след този инцидент животът ми се промени драматично. Почти всеки ден Николай посяга да ме удря и измъчва, а аз не мога да му отговоря, защото се страхувам, че той ще побеснее още повече.

В такива моменти просто се свивам на кълбо, стараейки се да предпазя поне лицето си от юмруците, с които мъжът ми ме засипва. По тялото ми няма местенце, което да не е насинено. Имам белег на горната си устна, счупен нос и няколко избити зъби…

Принудена съм да търпя, защото няма къде да отида освен на улицата. Ако избягам от Николай, ще се наложи отново да прося или по-лошо- да продавам тялото си на безнравствени мъже. Нямам образование, нищо не умея и никога не съм работила. Освен него, нямам нито един близък на този свят.

Съпругът ми печели добре, пътува в чужбина и понякога ми носи подаръци оттам. Но за да ги получа, трябва да коленича и да искам прошка. Не разбирам защо толкова му харесва да ме унижава. Исках да разкрия истинското му лице пред родителите му, но той ме заплаши, че ако го направя, ще съжалявам много.

Майка му и баща му вярват, че синът им е свестен и почтен човек и нямат никаква представа, че зад красивата му усмивка се крие жесток звяр. Страхувам се от него, страхувам се от всеки нов ден, защото не знам какво ме чака.

Той е по-силен от мен и знае, че страдам, но продължава да ме измъчва. Уморена съм. Искам земята да се отвори и дано ме погълне, защото вече не издържам.

Източник: lichna-drama.com

[elfsight_social_share_buttons id="1"]