Великден е смятан за най-големия християнски празник. Всяка година той озарявa дома на българското семейство.
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. Християнската религия чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.
За това какви ритуали трябва да извърши всяко християнско семейство преди Великден и след него, разказва свещ. д-р Петър П. Симеонов, Енорийски храм „Св. Богородица – Живоприемен източник”, кв. „Подуяне”, гр. София.
В настоящата седмица, която наричаме страстна, заради Христовите страдания, спомняме последните събития от земния живот на Христос. Всеки един ден е посветен на някое от тях: от влизането на Христос в Йерусалим до Тайната вечеря, предателството на Юда, залавянето, разпъването, погребението и Възкръсването на нашия Господ.
На Разпети петък не се върши никаква домакинска работа, а е обявен и за официален неработен ден. Защо трябва да се спазва това правило?
Вечерта на Велики Четвъртък, чието богослужение се отнася до Разпети петък, изнасяме разпятието от светия олтар и го поставяме в центъра на храма. Свещенослужителите и всички вярващи коленичат в подножието му и се покланят на изобразения върху него прикован Христос.
Сутринта на Разпети петък от олтара се изнася и Плащаницата и се поставя в центъра на храма, където през целия ден вярващите християни имат възможността и времето да се поклонят на изобразения върху нея – положен в гроба Христос. Вечерта, след залез слънце отслужваме и Опелото Христово, а накрая извършваме и лития около храма и поставяме Плащаницата върху светия Престол.
Целият този ден ние спомняме най-великото престъпление, извършено някога от хората, които приковаха собствения си Спасител на най-позорното за времето си оръдие за наказание – кръста. Затова в този ден не се работи, дори не се боядисват яйца, както това правим в четвъртъка или съботата на Страстната седмица, именно защото си спомняне за невинният и безгрешен Богочовек, който бе разпнат между разбойници, поруган, унижен и изоставен, наказан чрез най-позорната смърт.
Евангелистите свидетелстват, че това събитие разтърсило земята и помрачило слънцето. Опозореният Страдалец, увиснал на дървото на мъчението дори тогава се молел за прошка за враговете си, проповядва за сетен път закона на любовта и учейки ни, че злобата, безверието и жестокосърдечието са най-голямото нещастие за човечеството и могат да бъдат победени единствено с любовта, смирението, кротостта и прошката, което Самият Иисус ни показва с примера си: че трябва да бъдем кротки като Него, както Той е кротък и смирен по сърце, да бъдем чисти и милосърдни! Защото с тези оръжия Христос победи мъчителите си, завещавайки ни и ние така, с любов и прошка да побеждаваме злото.
Именно в този ден трябва да се замислим дали самите ние, със своите грехове, постоянно не разпъваме Христос и дали имаме извинение за делата си, дали сме достойни за Божията милост и дали сме се разкаяли (?!), а не да сме заети с ежедневните си битови грижи и домакинска работа. Затова и отскоро този ден официално бе обявен за неработен, но от нас самите и от нашата свободна воля зависи как ще постъпим.
Обятията на Христос са отворени винаги за покаялите се и Той винаги дава по-голяма награда, отколкото самите ние сме му поискали с вяра!
Какво се прави, отивайки на църква на Възкресение Христово в събота вечер, когато всички приготовления са приключили? Вярващите отиват на църква. Службата започва около 23 .00 ч. Около 23.30 ч. благодатният огън трябва да се даде от храма и да се приеме от вярващите. Какво символизира това?
Още от древността, според писмените сведения (Евсевий Кесарийски, IV в.) Благодатнят огън слиза в храма „Възкресение Христово” в Йерусалим, където се намира Гробът Господен. Още от предиобед започва претърсването на Гроба Господен и се изгасят всички кандила и свещи в храма, а самият той се запечатва. Православният Йерусалимски патриарх, придружаван от Арменския и православни висши духовници, правят литийно шествие, обикаляйки трикратно Гроба Господен и пеейки църковни химни.
Гробът се разпечатва и патриархът остава облечен само с бяла риза (стихар). След щателна проверка сам Йерусалимският Патриарх влиза в параклиса над Гроба Господен и на колене произнася молитва, с която измолва Сам Бог да изпрати Свещения благодатен огън.
След известно време бели светкавици минават навсякъде в храма и свещите, които патриархът държи, както и кандилата в храма, сами се запалват. Патриархът излиза и дава огъня, запалвайки свещите на събралите се вярващи.
В спомен на това чудно събитие в православните храмове свещеникът извършва даването на огъня от св. олтар, около 23,30 ч., преди да излезе от храма и да прочете възкресеното евангелие. Точно в полунощ свещеникът (или владиката) излиза от храма, прочита Евангелието и се обръща към всички с „Христос Воскресе!”. На места се прави лития с трикратно обикаляне на храма, вероятно в спомен на Йерусалимската лития, за да могат всички вярващи напускат храма.
След това отново всички, начело с духовника, влизат обратно в светлия храм, където се извършва св. Литургия. След това огънят трябва да се занесе в дома и от него се пали кандилото.
Колко време трябва да гори свещения огън?
Спомням си преди повече от 20 години български митрополити „слизаха” до КПП „Кулата”, за да го вземат от християните в Гърция. Напоследък се установи традицията българска църковна делегация да пътува със самолет до Йерусалим, откъдето да вземе Благодатния огън и да го донесе в България.
Архиереите го отнасят в своите епархии, а от там в енорийските храмове, където свещениците да го дадат на всеки вярващ, който да го отнесе в дома си – същия този огън, слязъл над гроба Господен. Вярващите палят с него домашните си кандила и свещи и се стараят да го имат по-дълго в дома си. Знам за едно място в България, където Благодатният огън се пази от десетилетия. Според поверието, колкото пъти свещта ти изгасне вечерта,, толкова грехове си извършил в последната година?!
Лично аз гледам на това събитие със слизането, даването и получаването на Благодатния огън като белег за единство на всички православни християни, а споменатото от Вас „поверие” (ако огънят угасне) ми се струва повече въпрос на организация, умение и сръчност. Господ знае, че всички ние сме грешни, че всеки ден и час вършим грехове и пострада за всеки един от нас, заради греховете на всички ни, както вече казах.
Идват ли повече млади хора на църква и какъв знак е това?
В храма идват хора от всякакви възрасти: от деца до старци. Защото храмът е за всички, както Христос е за всички, без оглед на възраст, пол, етнос и т.н.. Всички заедно празнуваме този най-светъл Християнски празник защото всички сме едно в Иисуса Христа, както ни уверява св. ап. Павел.
Днешните възрастни хора някога са били малки и много от тях помнят когато техните родители, баби и дядовци са ги водели на цъква. Тази традиция, слава Богу, не се е загубила с времето и много има какво да научим от по-големите от нас по възраст. Естественото място на вярата е в дома, в семейството, което слава Богу у нас все още съществува и което наричаме малка (или домашна) църква.
Бог да запази и закриля всички български семейства и да ни дари с предстоящата и очаквана от всички ни радост с Христовото Възкресение! Благословението Господне и неговата милост да бъдат с всички нас! Амин.
Източник: novini.bg