По-долу ще прочетете, как двама турци ме ругаят и заплашват.

Получих въпросните любезности след дописката ми „Оставете Кирил, чуйте Ердоган“.

Ей, пишлигари, намерили сте кого да плашите.
Можете да плашите само гаргите – турските гарги.

Реших да ви покажа тия дуращини, а вие сами ще си направите изводите.

Какви хора са това – това е единствено интересното.

За единия от тях – ОРХАН – няма никакви данни – освен, че често се снима на фона на турското знаме. Патриот-ефенди.
Пратил ми е снимка на чаша с образа на Ататюрк. Ясно, нали.

Другият – Т. Мехмет е – от Русе. По-храбро ефенди.
Вчера той е повторил съобщението си – вече гарнирано с турското знаме.

Какви са тия хора, какъв е „профилът“/фасонът им.
Каква отрова е проникнала в празните им глави, за да пишат подобни мерзости?

Защо се напъват толкова да бранят Султана си?

Проблемът не е, че двама малоумници мърсуват във Фейсбук.
Проблемът е, че не знаем, колко хора – тук! – са толкова активни поклонници на Ердоган.

През 90-те години на миналия век криво-ляво избягнахме Косовизацията на България.

Представете си обаче, перушан като Юзеиров да се беше промъкнал някак и да беше оглавил ДПС.

Или някакъв като Местан, който сега патетично носи яйцата на Ердоган.
Жална ни майка.

Разбирате, че темата ми не са тия двамата никаквици – колкото и злобни да са и каквато и мръсотия да излъчват.

По-важното е, какво се случва с хората от тяхната общност?

Когато Ердоган престане да се изразява поетично и мине към преки действия – как ще се почувстват те?

И дали няма да се превърнат в авангарда на Ордата, която ще тръгне към бленуваното Кърджали?

Какво мислят изобщо за занесиите на Султана?
Не знам.

По-страшното е, че никой не се наема да даде отговора.