Всички ние имаме поне един познат, на който тайно се възхищаваме, че винаги изглежда толкова весел, свободен, безгрижен и зареден със страхотна енергия.

С такъв готин персонаж рядко се скучае и винаги може да те измъкне от някоя екзистенциална криза, битова тревога или усещане за самота. Всеки ден е празник и забавление.

Обикновено такива личности носят названието „айляк“, което буквално означава свободен, безделен и безгрижен.

Но след всеки един безгрижен ден, идват и сериозните отговорности. И тук понякога границата на айляка се размива и от прекрасен свежар, бързо се превръща в обикновен безделник, който не прави нищо конкретно и няма цели, за които да се бори.

Винаги е разтоварващо да се видиш веднъж месечно или седмично с един такъв айляк, но ако срещите ви зачестят, неговата философия за живота, може да ви повлияе дори несъзнателно.

В тийн годините, много от нас са имали подобни айляшки периоди, но всичко е приключвало след едно определено време.

За някои обаче модата, култура и ценностите на айляците продължават и в зряла възраст, което всъщност е проблем.

Ако за вас е нормално през уикденда да се разхождате безгрижно в парка, да посещавате интересни събития и да се абстрахирате за малко от натоварените делници, то при закоравелите айляци, такова нещо като натоварени делници изобщо няма.

Всеки ден могат да бъдат забелязани да се разхождат безцелно по някой оживен булевард (понякога сами, друг път с компания), да разглеждат отнесено витрините на някоя галерия, книжарница, фотографски магазин (ако се увличат по изкуството) или да отидат на поредното мероприятие със свободен вход, тъй като рядко имат възможност да си позволят нещо друго.

Когато им омръзне „културния живот“, айляците могат с часове да лежат на тревата в парка и просто да гледат към облаците чакайки часовете да се изнижат и да потърсят друго място за отдих.

В случай,че айляците са от по-кифленския тип, прекарат по цял ден в някой мол близо до дома им, обичат да разглеждат многобройните магазини без да купят нищо и накрая евентуално изпиват по едно кафе или минерална вода и минат през тоалетните за да си направят класическо селфи пред огледалото, което да качат във Фейсбук и Инстаграм.

За тях времето, пространството, крайните срокове и дори датите понякога не съществуват. Дните им са една безкрайна отпуска, от която за нищо на света не биха се отказали.

Случва се така,че ако си намерят все пак някаква работа то или е почасова и не изисква особени усилия (какво от това,че вече са на около 26, 27 и нямат един ден трудов стаж) или е временен ангажимент за максимум седмица. Обикновено напускат бързо, защото им омръзва и не желаят да се задържат дълго на едно място, все пак са свободни хора!

Ако случайно срещнат някой свой познат на улицата , не пропускат да го спрат и да си побъбрят с него, приканвайки го да се присъедини към тяхното любимо размотаване. В случай,че „жертвата“ все пак разполага с малко време и желание, айляка се сдобива с другарче, с което времето все пак някак да минава и се оправя към новата неизвестна посока.

Те рядко се вълнуват от проблемите на реалността и не обичат да се затормозяват с разни дълбоки размишления и анализи по реалистични въпроси.

Някои от айляците се увличат по духовни и философски учения, но не се задълбават наистина в тях, а по-скоро си набелязват няколко неща, които да запомнят така, че да ги разказват въздействащо след това. Ако случайно бъдат упрекнати, че си пилеят времето и не правят нищо, винаги се успокояват с убежденията от рода на „Този пък колко е спечен!“.

Те винаги имат късмета да попаднат на себеподобни, с които да изживяват своя празник отново и отново без да се затормозяват с мисли за бъдещето си.

Ако не ги познаваме добре или сме срещнали такъв индивид за първи път, той оставя у нас впечатление, че е някой ярък и пътуващ мечтател, за който стереотипите на действителността не важат.

Но когато се вгледаме по-внимателно, ще разберем,че колкото и да пътешества, накрая не успява да стигне никъде…