Днес, когато изхвърлях боклука, до варела видях възрастен клошар.
Той се загледа в мъж и жена, които минаха забързани покрай нас с пълните си торби. Проследих погледа му и като че ли в очите се появиха сълзи.
Отминах, но ми стана мъчно за този човек. Той ми напомни за един друг клошар, когото срещнах преди 18 години. Тогава живеехме в малко селце. Нямаше работа и съпругът ми се принуди да започне да работи при местния богаташ.
До неговата голяма и уредена къща, в малка, почти разрушена пристройка, живееше изпаднал мъж, който не беше тукашен. Сутрин ходеше при „чорбаджията“, чистеше двора, метеше и миеше на животните, вършеше всичко, което му казваха.
В замяна получаваше половин стар мухлясал хляб, какъвто не даваха и на животните, понякога парче сирене и някой развален домат или загнила краставица.
През другото време, когато не беше зает, клошарят обикаляше селските къщи и търсеше каква да е работа.
Една сутрин обаче богаташът го качи в камиона си, поеха нанякъде и се върнаха чак вечерта. Това започна да се повтаря всеки ден. Никой не знаеше къде го води. Като си идваха, клошарят си взимаше хляба и чиния готвено ядене, ако му го отпускаха, и пак си лягаше с парцалите в пристройката.
Веднъж отидох да потърся съпруга си, който работеше при богаташа – строяха нова ограда. Видях клошаря, заговорих го и той ме попита дали обичам раци, бил хванал няколко в реката. Настоях вечерта да дойде у нас и да ги донесе. Той пристигна с раците, а ние извадихме ракия, направихме салатка и седнахме на двора да се почерпим.
Човечецът пийна малко и езикът му се развърза. Така научихме, че всяка сутрин богаташът го карал в града, оставял го на гарата, обръщал шапка пред него и го карал да проси. Вечер взимал и него, и всичките пари… Не беше за вярване – такъв заможен човек, а да постъпва така с нещастника.
Бедният мъж ни разказа и как жена му починала, а той останал сам със сина си. След време младежът се оженил и довел жена си у тях. Родило им се момиченце и щастливият дядо решил да припише приживе жилището на сина си. И тогава нещата се променили.
Снахата обявила, че жилището е тясно за трима, и натирила свекъра в мазето. Той пък си загубил работата, нямал пари, нито храна. Започнал да рови по кофите за смет, събирал железа и ги продавал на вторични суровини. Каквото изкарвал, изпивал.
Само за едно винаги отделял стотинки – за вафла на внучката. Един ден момиченцето отишло при него в мазето, а снахата като разбрала, се развикала, че сега сигурно е хванало въшки от дядо си. Забранила на детето и дядо му да се срещат.
За да има мир и любов, бащата давал всичките си пари, които печелел от вторичните суровини, на сина си. Той заминал да работи в чужбина и така съдбата на дядото изцяло останала в ръцете на снахата. Не го изгонила от мазето, но навсякъде приказвала как й омръзнало от него – не искал да се къпе, миришел и затова не го пускала в жилището. Лъжела хората, че съдбата го наказвала, задето пиел и биел жена си и така я уморил.
Веднъж клошарят събирал отпадъци край някакъв магазин. Собственикът излязъл и го повикал да натовари един камион. Като свършил работата, онзи му платил жълти стотинки и го извикал пак да дойде на другият ден.
Като разбрал, че на клошаря му е все едно какво ще работи и къде ще живее, го завел в нашето селце. Настанил го в срутената къща и се сдобил с безплатен слуга.
Всеки ден му повтарял какъв късмет е извадил, че го прибрал, че му е дал дом и всеки ден за него има хляб и сирене. Но понеже бизнесът му закъсал, за благодарност трябвало да проси пари за чорбаджията в съседния град…
Изплака душата си, стана и си тръгна към срутения, даден по милост дом. Така я караше, докато след година или две изчезна. Някои казваха, че се е скарал с шефа и онзи го изгонил.
Други се надяваха, че синът му се е върнал и го е прибрал. Не знам какво точно се случи с клошаря, но не вярвам да е нещо хубаво… А иначе богаташът фалира. Наложи се и той да търси работа, а жена му стана продавачка в селския магазин.
Аз пък все така си мисля, че не трябва да се отнасяме зле с тези, които просят, които са останали без дом и близки, защото не знаем по какви неведоми пътища са стигнали дотам. А и никой от нас не е застрахован – дали утре техният път няма да стане наш.
Тамара
Източник: lichna-drama.com
