Беше мъглива ноемврийска сутрин. От часове валеше дъжд и нямаше никакви изгледи скоро да престане. Закъснявах за делова среща и, без да се огледам добре, непредпазливо тръгнах да пресичам улицата.

Внезапно чух скърцане на спирачки и една кола остро спря на крачка от мен. Вратата се отвори и гневен женски глас изрече: „Ей, човече, защо не внимаваш? Без малко да стане беля!“  Застинах на място. Но не от дъжда, който пронизваше костите ми, не и от преживения шок, а от гласа, който бих разпознал и след още десет години.

Гласът, който ме прокуди на хиляди километри да търся опрощение за греха и предателството, които извърших.

Този глас на жена, която сега звучеше заканително, преди десет години ме уверяваше в любовта си и ме молеше да я спася от тираничния й съпруг – мой приятел от детството. Десет години се мъча да забравя, че едва не станах убиец заради тази жена.

Със Стас бяхме приятели от деца. От двама ни аз бях по-разумният и по-спокойният, докато той беше весел, но избухлив и непредвидим. Природата беше компенсирала ниския му ръст и грозноватото лице с остър ум и богати родители. Макар и твърде различни по характер, това не ни пречеше да се обичаме като истински братя.

Ако някой тогава ни беше казал, че един ден ще искам да отнема живота му, и двамата щяхме да го помислим за луд. Стас беше бохем, обичаше да пръска пари с пълни шепи и често щедростта му впечатляваше женската част от компанията ни. За разлика от него, моите финансови способности бяха по-ограничени и беше чист късмет, ако успеех навреме да си платя семестъра.

Единственото, с което превъзхождах приятеля си, беше атлетичното ми тяло, изваяно с упорити дългогодишни тренировки по плуване. Стас не умееше да плува, но пък беше страстен рибар. Лятото опъвахме палатката и по цели седмици се отдавахме на любимото си хоби.

Но един уикенд някой беше разпънал палатка на мястото, на което обикновено отсядахме. Разярени като бикове, двамата решихме да се саморазправяме с наглеците, когато палатката се отвори и от нея изскочиха две момичета.

В общи линии, вместо да правим скандали, със Стас се настанихме до тях. Така в живота ни навлезе красивата Катерина – чернокоса и черноока, с тяло на антична богиня. Може би се влюбих в нея от пръв поглед, защото от мига, в който я видях, не можех да мисля за нищо друго.

По всичко личеше, че и Стас не остана безразличен към мургавата красавица; от обикновената му бъбривост нямаше и следа. Ако тогава знаех какво ни е приготвила съдбата, вероятно още на момента бих избягал панически. Дяволът обаче си нямал работа и създал жената.

Така и двамата се оказахме хлътнали до уши в Катерина, но този, който извади късмет, както винаги, беше Стас. Само седмица след фаталната ни среща те станаха двойка. Тогава за пръв път изпитах силен гняв към приятеля си.

Все той обираше каймака, а аз – утайката. И то защото имаше пари и можеше да си позволи да глези жените. Получаваше всичко, което пожелае.

Стас омайваше Катерина, подаряваше й скъпи подаръци, а за рождения й ден й купи диамантен пръстен, чиято цена възлизаше на няколко мои заплати. Какво можех да й предложа аз? Живот на заплата, стара кола и болни родители. Коя жена би останала очарована от всичко това?

Мразех да гледам как се прегръщат, душата ми крещеше от безсилие, когато Катерина беше близо до мен, а аз дори не можех да я докосна. И сякаш на съдбата не й стигаше агонията ми. За да се подиграе още повече с мен, направи така, че именно аз да кумувам на сватбата им. Знаете ли какво е усещането да заведеш любимата си за ръка до брачния олтар и пред очите ти тя да стане нечия чужда съпруга?

Да я гледаш толкова красива, а да не можеш да я стиснеш в обятията си. Да ти се иска да я сграбчиш и двамата да избягате далеч, но вместо това да сложиш нежната й длан в дланта на друг мъж! Не знам как оцелях тогава, как дишах от мъка.

След сватбата Катерина и Стас заминаха на меден месец, а през това време аз се мъчех да събера парченцата от разбито си сърце. Но само след година всичко се промени. Една вечер се прибирах от работа, когато видях Катерина да ме чака, седнала на стълбите, пред вратата ми. Изглеждаше зле, цялата трепереше, а на ръката си имаше синина.

Щом ме видя, скочи и ме прегърна през раменете, а после избухна в силен плач. Отключих вратата на жилището си и я поканих да влезе на топло. Бях толкова изненадан от внезапното й гостуване, че не знаех как да реагирам. Няколко минути тя хлипа на дивана, а аз безпомощно я наблюдавах.

Който и да я беше докарал до това състояние, щеше да си плати. Напълних две чаши с уиски и й подадох едната. Тя отпи дълбока глътка и, малко поуспокоена, започна да говори.

Два месеца след сватбата Стас се променил изведнъж. Започнал да я ревнува без причина, четял й пощата и ежедневно я тормозел психически. Обвинявал я, че не го обича, и се е омъжила за него единствено заради парите му. Обсебил живота й до такава степен, че той вече не й принадлежал и изцяло му била подвластна.

Стас бил зъл, самият дявол в човешки образ. Слушах я и не знаех какво да мисля. Дори и твърденията й да бяха истина, как можех аз да й помогна?
Катерина неочаквано стана, прегърна ме и впи устни в моите. Чашата с уиски заигра в ръцете ми и няколко кубчета лед паднаха на пода. „Съжалявам, много съм непохватен“ – едва прошепнах с пресипнал глас.

Катерина нежно сложи едната си ръка на устните ми, а с другата бавно започна да сваля блузата си. Когато остана напълно гола пред смаяния ми поглед, тръгна към спалнята. Последвах я…

Тайната ни връзка продължи няколко месеца. Всеки път, когато я виждах със Стас, имах чувството, че се задушавам. Изпитвах силна ревност и на моменти почти бях готов да се издам. Тази жена не му принадлежеше. Тя беше моя, само моя. Защо той продължаваше да бъде с нея, щом вгорчаваше живота й с ревност и насилие?

Бях толкова обсебен от нея, че в дните, в които не я виждах, нощем тайно наблюдавах прозорците на спалнята им. Понякога виждах силуетите им и как ръцете на Стас обгръщат нежното й тяло. Една нощ, пиян от мъка, че с дни не бях виждал Катерина, бях заспал като заклан.

Събудих се от настойчиво блъскане по входната врата. С натежала от алкохола глава, отключих. На прага стоеше моята любима.
Изглеждаше зле, бледа и много уплашена. Щом я видях в това състояние, веднага изтрезнях. Катерина плачеше и ме молеше за помощ. Стас отново бил откачил.

Подозирал, че има любовник, и я заплашил, че ще убие и двамата, но нямало нито развод да й даде, нито да я остави на чужд мъж. Познавах приятеля си и знаех, че в състояние на гняв е способен на всичко. След кратък размисъл предложих на Катерина да избягаме. Да оставим всичко и да се преместим някъде, където никой не ни познава и няма да ни открият.

Катерина помълча малко, после бавно, но с убедителен тон заяви, че където и да се скрием, той ще ни открие. Има пари и връзки, за него ще бъде въпрос на дни да ни намери. После, сякаш не съзнаваше какво говори, като в унес, Катерина мълвеше, колко хубаво щеше да бъде, ако Стас вече го няма…

Тогава двамата можем спокойно да се оженим, да си имаме деца, които ще отгледаме в красивата и уютна къща, която ще си купим с наследството от Стас. Но докато той е жив, щастието и любовта ни са невъзможни.
Признавам, че когато чух всичко това, в първия момент ми се стори налудничево и абсурдно, но топлите обятия и горещите целувки ме накараха да приема злото за добро.

Сигурно съм полудял или черният демон ме обсеби до такава степен, че напълно забравих на кого точно се каня да отнема живота! Забравих, че съпругът й е моят най-добър приятел, забравих щедростта му, приятелската му подкрепа в онези дни, в които едва си плащах семестрите.

Всичко забравих, цялото ни приятелство се разтопи в мрака, в който с Катерина страстно вплитахме телата си. Тази нощ освен любовници, с нея станахме и съюзници в един долен план, целящ да отнеме живота на Стас.

Няколко седмици след това, късно през нощта, двамата със Стас стояхме в лодката и се канехме да хвърлим мрежи. Беше мрачно и студено, духаше силен вятър, дори луната се бе покрила нейде. Сякаш природата знаеше пъкления ми план и беззвучно плачеше за младия живот, който се канех да отнема. В

незапно Стас извади малко шише от раницата си, отвори го и отпи няколко големи глътки. После избърса шумно устата си с ръка и ми подаде шишето: „Вземи, братче, пий и ти. Да отпразнуваме предстоящия ми развод. Катерина… тази мръсница, ми изневерява…“

„Знае, той наистина знае всичко!“ – за секунда буквално се вцепених, но Стас продължаваше да говори: „И знаеш ли с кого? С адвоката на семейната ни фирма. Имали са връзка още преди с нея да се оженим. Неслучайно онзи път мръсницата беше разпънала палатката си на нашето място.

Всичко са планирали предварително. Едър шаран си хванаха тези двамата. Няколко пъти й предложих развод, но тя в замяна поиска половината ми имущество и солидна издръжка. Ще й ги дам, братче, само да се отърва от тази мръсница.

Но и аз не съм за подценяване. Наех частен детектив и имам интимни снимки с любовника й. Ще ги дам на съдията, още на първото бракоразводно дело. Чакай да ти ги покажа, за да се увериш лично за каква мръсница съм се оженил.“

Леко клатушкайки се, Стас извади телефона си и ми го подаде. И тогава пред очите ми лъсна страшната истина. Бавно започнах да осъзнавам, че съм бил само едно оръжие в ръцете на тази безскрупулна жена, с което целеше да премахне презрения, но много богат съпруг.

Със замаяна глава подадох обратно телефона на приятеля си, но миг преди да го поеме в ръка, телефонът падна в студените води. Стас се наведе да го вземе. От тежестта и силния вятър лодката се наклони и в следващия миг и двамата бяхме във водата. Едно от веслата ме удари по главата, обзе ме паника и за секунди загубих контрол.

Беше мрачно и не виждах къде е Стас. Започнах да крещя отчаяно. Крещях с всичката сила на дробовете си, но бързо осъзнах, че наоколо няма жива душа и едва ли някой ще ме чуе. Гмурках се отново и отново. Открих го, но… твърде късно. Нещастен случай – така беше констатирана смъртта на Стас в полицейските доклади.

На погребението Катерина ме помоли да не се виждаме за известно време, за да не би някой да ни заподозре в нещо нередно. Няколко пъти я търсех, но всеки път истинският й любовник – адвокатът, вдигаше телефона и с официален тон ми съобщаваше, че госпожата е неразположена и не иска никой да я безпокои.

Месец след смъртта на Стас заминах за чужбина и останах там цели 10 години, през които споменът за предателството, което извърших срещу най-добрия си приятел, не спираше да ме тормози.
…
„Ей, човече, защо не внимаваш? Без малко да стане беля!“ Стоях с наведена глава, потопен в мрачните спомени от миналото. Катерина, защото това беше тя, извика още нещо, което не разбрах, и влезе в колата си. Не ме позна, явно отдавна беше забравила моето съществуване. Колата бавно потегли. Минавайки покрай мен, мъжът до нея ми махна с ръка и отминаха. Познах го, беше адвокатът.