Някога, на един остров живеели всички чувства – Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден обаче островът започнал да потъва и чувствата приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент.

Когато островът бил почти погълнат напълно от вода, Любовта решила да помоли за помощ.

– Богатство, вземи ме със себе си. -помолила тя.
– Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си, няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

– Суета, моля те помогни ми.
– Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

-Тъга, позволи ми да избягам с теб.
– Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас:

– Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!

Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му.

Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала

Познанието:

– Кой ми помогна?
– Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
– Времето? – почудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и отговорило:
– Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!