Често срещано оплакване сред образованите, интелигентни и красиви жени е, че няма мъже с равен статус, с които да се срещат и за които да се омъжват.
Жените все повече занижават своите критерии и губят надежда, че някога ще създадат сериозна и пълноценна връзка.
Писателят Джон Биргър осъзнава, че познава доста свободни жени с такъв профил, но не толкова свободни мъже. Той се запитал защо има толкова много невероятни, но самотни жени и къде са всички страхотни свободни мъже?
Въз основа на статистически данни и различни теории, той достига до заключението, че дефицитът на подходящи мъже за този тип жени наистина съществува.
Просто тези жени са на друго интелектуално ниво, имат различни ценности, потребности и цели. По-образовани и по-умни, те не могат да се задоволят с някого, който не отговаря на техните нужди.
През 2023 г. ще има с 47% повече жени с висше образование, отколкото мъже. Това означава, че на всеки три образовани жени се падат по двама мъже.
Това не би имало никакво значение, ако тези дами бяха по-широко скроени относно представите си за това с кого биха създали семейство – той трябва да бъде образован, интелигентен, състоятелен, също като самите тях.
Това означава ли, че има повече свободни мъже, които можем да определим към така наречената средна класа? Да, в световен мащаб повечето мъже в тази категория между 22 и 29 години са свободни. В основата на изследването на Биргър стои именно този фактор.
Докато в миналото нещата са били точно в обратна пропорционалност, то днес жените стават все по-еманципирани, можещи, знаещи и самостоятелни, а до всяка силна жена трябва да има по един силен мъж. В днешни дни това е трудно постижимо и малцина са късметлийките, които успяват да намерят този „истински” мъж.
Останалите или заживяват като напълно независими, успели, уверени и търсещи друг път към щастието, който не включва създаването на семейство и деца, пише beu.bg. Отдават се на някаква кауза или главозамайваща кариера.
Други пък намират някого, който макар и не идеален и не дотам подходящ, може да изпълни мечтите им, макар и наполовина. Бригър обаче не разглежда това като „намаляване на стандартите”, а просто като предприемане на друг алтернативен избор.
