Вероятно и вие сте се озадачавали от хора, които са ужасно далеч от реалната представа за себе си.
Те често се шегуват дебелашки, като си мислят, че са остроумни; говорят и много глупости или са „професори по всичко“.
Твърде вероятно е те наистина да го вярват – че са много компетентни, и изобщо да не си дават сметка, че всъщност интелектуалният им багаж не достига.
Защото, оказва се, че колкото си по-глупав, за толкова по-умен се мислиш.
Ето го и научното обяснение:
През 1999 г. двама учени от Университета Корнел – Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, публикуват изследването си, в което описват когнитивно изкривяване, станало популярно впоследствие като ефект на Дънинг-Крюгер.
Той се проявява в две направления:
неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.
Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява защо в много случаи некомпетентността не прави хората объркани или страхливи, а напротив – те често са благословени със свръх самоувереност, предизвикана от нещо, което усещат като знание.
И обратното – действително грамотните и начетените често погрешно допускат, че другите са носители на равностойни на техните разбирания и познания.
Как можем да разберем дали не сме си повярвали прекалено много?
За да четете това, вие вероятно сте специалист в нещо и търсите отговори.
Припомнете си четенето в университета например.
Колкото повече сте се образовали в нещо, сте осъзнали колко още много ви предстои и колко малко знаете.
Въпреки това, в процеса на натрупването на знания, и самочувствието ви в дадената област се повишава.
Тогава си помислете колко малко знаят другите за вашата работа. Поставете се на тяхно място.
Така излиза, че и вие знаете много малко за всяка друга област, различна от тази, в която сте експерт.
Ефектът Дънинг-Крюгер се отнася за всички – може да сме невероятно компетентни в някоя област, но пълни невежи в друга.
Затова е важно да не забравяме, че ученето и развитието са процеси, които не спират цял живот.
