„Каква късметлийка си ти, Елена! – със завист ми казваха съседките. И бяха прави.
На 33 години е трудно да си уредиш личния живот, особено, когато живееш на село и имаш дете. „Наистина ли те открих, любима?“ – шепнеше в ухото ми Алекс, месец след запознаването ни.
Той дойде в селото ни от големия град и беше с почти 10 години по-възрастен от мен, но силен, здрав и наперен. Месец след като се срещнахме, двамата се оженихме.
Животът ни беше безоблачен, само едно нещо хвърляше сянка върху брака ни – много исках да имаме дете, но Алекс категорично отказваше.
Специално отиде в града да купи скъпи презервативи (на евтини не се доверяваше). Според него, един мъж на 40 години, е много стар, за да бъде баща.
Една нощ не можах да заспя. Утре мама ставаше на 60 години. Цялото семейство се приготвяше за празника: с торта и любимата пица на мама. Напоследък майка ми често се разболяваше. Дали ще доживее до следващия си юбилей? Бях длъжна да й подаря най-добрия подарък на света. Но какъв?
В тъмния полумрак на стаята спомените започнаха да прииждат: когато бях бременна със сина си Коста, как си криех корема от срам, обикаляйки селото. “ Бременна от женен мъж“… А омъжените ми приятелки с гордост виреха коремите си.
Тихо се изправих в леглото. Духнах в дланта си, затоплих я малко и нежно погалих съпруга си по тялото. Той реагира незабавно и в следващата секунда усетих, че се е възбудил.
Алекс се размърда и аз притисна тялото си в неговото, прокарвайки крак по бедрото му. Не спирах да го докосвам, докато в един момент, страстта заслепи съпруга ми… Няколко минути по-късно, двамата лежахме изтощени на леглото. И едва тогава Алекс забеляза, че е забравил да сложи презерватив.
Две седмици съпругът ми се надяваше, че по някаква случайност не съм заченала. Но въпреки надеждите му, само след месец приемах поздравления от роднините си. Бях на седмото небе от щастие, но лицето на Алекс от ден на ден ставаше все по-мрачно. Изглежда, че нещо го измъчваше.
Притеснена от състоянието му, не спирах да задавам въпрос след въпрос, докато една нощ съпругът ми не издържа и призна какво го мъчи. Истината беше страшна!
“ Елена, помниш ли онзи ден, когато за първи път стъпих в дома ти? Тогава майка ти ме попита имам ли семейство. Да, имах: три пъти се жених, но всичките ми съпруги умряха при раждане.
Първата ми съпруга, Дария, не можа да роди детето. Бебето беше много голямо и за нещастие, загубих и двамата. Втората, Галя, приемаше лекарства за свиване на матката. Действаха, но плодът растеше, а матката ѝ се сви толкова, че предизвика непоправима злина.
Лекарите не можаха да спрат кръвотечението. Третата – у дома. Не дочака дори линейката… Хората казваха, че нося проклятие. Наричаха ме „синята брада“, разбираш ли? Убивах съпругите си! Започнаха да странят от мен, сякаш съм чумав. Сега разбираш ли защо не исках да забременееш?“
Няколко дни след този разговор, Алекс ме убеди да идем в най-добрата клиника. Продадохме кравите и взехме пари от съседите. Лекарите установиха, че има риск и за мен, и за бебето. След няколко месеца родих в столицата, с цезарово сечение. Мургавото, тъмнокосо момиченце сякаш е одрала кожата на баща си. Нарекохме я Дария – в памет на първата съпруга на Алекс.
