Да си студент е хем вълнуващо и обнадеждаващо, хем толкова трудно и лесно едновременно.
Дипломите се раздават като топъл хляб, но стане ли дума за права, отсреща няма никой.
Когато се появи реален проблем и студентът е лично или по някакв друг начин ощетен, мнението му е като глас в пустинята. Малко са преподавателите и университетите, които се ангажират да застанат истински зад възпитаниците си и да се борят с несправедливостите. Най-често защото те самите действат несправедливо.
Личното отношение винаги е на мода, както и парите за взети изпити дадени под масата.
Жалко, но факт.
Студентът X може никога да не е влизал в лекции, да не знае елементарни неща и дори да си позволява нахално поведение. Но ако той е симпатичен по някаква причина на преподавателите или разполага с повечко финанси, веднага се превръща е недосегаем и със сигурност ще завърши с отличие.
Студентът Y е коренната противоположност. Обикновено се старае в ученето, прилежен е, чете и знае много и участва в студентски мероприятия, понякога и работи на няколко места и се издържа сам.
Знае защо е в университета и има цели.
Но ако е антипатичен на преподавателите или изразява мнението и позициите си твърде прямо и открито, се превръща в черната овца и студентския му живот се превръща в Ад.
Той е от онези студенти, които отчаяно се опитват да си потърсят правата, ако се сблъскат с нечестност, негативно отношение и подценяване.
Естествено, не успява да постигне това, защото смахнатата система е по-могъща от него, от всички будни и мислещи студенти. Тя взима правата им и ги хвърля на боклука.
И така младият човек се превръща в модерен, съвременен роб на цирка, наречен бълграско образование.
И макар,че му се полага по право да изразява себе си и несъгласието си по даден въпрос, да предлага своите виждания и идеи или да подаде нужните оплаквания и жалби ако се наложи, никой няма да му обърне внимание.
Защото целта на много български университетите е да имитират престиж, да запълват бройки, да взимат семестриални такси и да отчитат дейност, давайки диплома на всеки само и само да привлича нови попълнения.
А това,че „някакъв си отворко“ държи на равноправие и достойно отношение, не е проблем на университета.
Проблем е на студента,че иска толкова много от една институция, която няма време и желание да се занимава с неговите неволи и права.
Автор: Линда Николова