Колко страшни могат да бъдат две изречения.
Късите разкази могат да бъдат ужасно въздействащи. За да донесеш някаква емоция, понякога са нужни много малко думи. Ето няколко изключително добри истории с ужаси, които се побират в две изречения:
– В телефона ми имаше снимка как спя. Аз живея сам.
– Когато го слагах да спи, той ми каза: „Тате, провери дали няма чудовище под леглото ми“. Погледнах отдолу, за да го успокоя, и го видях, друга версия на моя син, гледаща в мен и шепнеща: „Тате, има някой на леглото ми“.
– Бях сам в нас и не можех да намеря телефона си. Изведнъж той иззвъня и когато вдигнах, глас в слушалката ми каза просто: „Пак заповядай“.
– „Не мога да спя“, каза тя, докато се промъкваше в леглото ми. Аз се събудих, стискайки роклята, с която бях погребал жена си.
– Сутрешното лигавене на пръстите на краката ми обикновено е по-меко и топло. И изведнъж виждаш кучето, седящо в другата стая, да се взира тихо в теб.
– Събудих се от блъскане по стъклото. Първо си помислих, че е от вятъра, когато отново чух същия звук, идващ от огледалото.
– Израснал съм с кучета и котки и съм свикнал със звуци от драскане по вратата, докато спя. Сега, когато живея сам, това далеч не звучи толкова успокояващо.
– Тя ме попита защо дишам толкова тежко. Не бях аз.
– Жена ми ме събуди снощи и ми каза, че някой е влязъл вкъщи. Тя беше убита от взломаджия преди две години.
– Събудих се от пращящия звук на бебефона, някой тихо успокояваше детето ми. Когато се обърнах, за да заспя отново, усетих ръката на жена ми, която спеше до мен.
– Точно сънувах един особено приятен сън, когато ме събуди звук, наподобяващ чукане. След това едва чувах притъпения звук от калта, падаща върху капака на ковчега, докато крещях.
– Не мога да мърдам, не мога да дишам, да говоря или да чуя нещо – и през цялото време е толкова тъмно. Ако знаех, че ще е толкова самотно усещане, щях да поискам да ме кремират.
– Тя отиде да провери спящото си детенце. Прозорецът беше отворен, а легълцето – празно.
– Дъщеря ми не спира да плаче и да крещи през нощта. Посетих гроба ѝ и я помолих да престане, но не помогна.
– След тежък ден на работа се прибрах вкъщи, за да видя приятелката ми, която държеше на ръце нашето дете. Не знам кое беше по-плашещо – да видя приятелката си и новороденото ни дете мъртви или идеята, че някой е разбил апартамента ми, за да ги постави там.
