Омъжих се преди 12 години, а любовта ни приличаше на холивудски филм.

И не знам какво стана, че съпругът ми Стоян претърпя коренна промяна. Преди 2-3 години го съкратиха от работа за пръв път и той се пропи. Казвам за пръв път, защото след това много пъти го назначаваха на ново място, но не го изтърпяваха и 2-3 месеца заради алкохола.

Това го потискаше и мачкаше самочувствието му, затова Стоян се „лекуваше“ най-вече с ракия. Твърдеше, че иначе не може да заспи от мисли и грижи. Докато се превърна в безнадежден алкохолик, но не си го признава и не желае да се лекува. Вече не отказва и бира, вино, мента, въобще – каквото му падне пред очите и има някакви градуси. Твърди, че и в бозата имало, но не съм го виждала да я пие.

Най-ужасното е, че мъжът ми има много лошо пиянство. Редовно се заяжда, вдига скандали и бие не само мен, ами и сина ни. Кара се за щяло и не щяло, а чиниите и чашите често летят към главите ни.

Веднъж ме фрасна с юмрук и после две седмици ходих със синина под окото. Наложи се да лъжа колежките, че съм се спънала и сама съм се ударила, но те едва ли ми повярваха, защото често ги хващах, че ме гледат със съжаление. Синът ми се опитва да не попада пред очите на баща си, когато е пиян, за да не си изпати, обаче аз няма къде да се скрия.

Как ли не ме е наричал – парцал, мръсница, кучка, пък и още по-нецензурно и обидно. А на сутринта някой като че ли му е изтрил спомените, сякаш мозъкът му е черна дъска в училище. Когато му се сърдя и му казвам какво се е случило, той започва да ме моли да му простя – ще речеш, че е най-милият и нежен човек. Всъщност той беше такъв в началото на брака ни.

Въпреки това ми е дошло до гуша от неговото постоянно пиянство. Неведнъж съм мислела да се разведа, но сърце не ми дава да го направя. Работата е там, че след като родих сина ни, се разболях от тежка форма на анемия. Бях отпаднала, вечно уморена, сякаш бях прокопала тунел, боляха ме костите. И тогава Стоян се грижеше не само за бебето, а и за мен. Понякога ме пренасяше на ръце от леглото до дивана в хола, сервираше ми ядене, което сам беше приготвил, и едва ли не ми слагаше хапките в устата, само и само да се храня.

Цяло чудо е, че успях да се излекувам, но и досега съм под постоянното наблюдение от лекарите. Така че скандалите и боят ми идват в повече и се питам докога ще продължава този тормоз? Искам си предишния Стоян, дано не съм го загубила безвъзвратно.

Съпругата на един алкохолик