Ожених се рано и после веднага съжалих за това. Два месеца след като се венчах научих, че съпругът ми има извънбрачно дете, за което не полага никакви грижи.

Стана ми жално за невинното същество и го принудих да плаща издръжка. Вече бях разбрала, че съпругът ми не е човек, който си държи на думата и без да го уведомя, си купих къща на село.

До този момент живеехме в къщата на майка ми и затова, той беше принуден да ме последва на село. Озлобял от яд, че напусна града и се заточи на село, съпругът ми започна да издевателства над мен. Имах много хубави вещи – спомени от баба, които той унищожи.

Една вечер ми счупи всички фиданки, а на сутринта видях, че животинките, които отглеждах, бяха мъртви до едно.

Скиташе по селските кръчми, а когато се върнеше пиян, ми правеше скандали пред всички съседи. Реших, че трябва да се разведем и го изгоних от къщата. Но това не го спря да идва всеки ден отново пиян и да реве пред вратата да го прибера отново. От срам пред хората го пусках в къщата си.

Скандалите не спираха и един ден толкова ми писна, че заминах да работя в друга държава. Исках да избягам далеч от него и се надявах, че за времето, в което ме няма, той ще се промени. Измина година и след като договорът ми свърши, отново се върнах у дома.

Съпругът ми ме посрещна с радост и сякаш желаната промяна беше налице. Изглеждаше чист, държеше се прилично, дори ме ухажваше с красиви и мили думи. И аз реших да му дам още един шанс.

Изминаха няколко месеца, отношенията ни бяха нормални и аз помислих, че е време да имаме наше дете. Не разчитах на него, че ще бъде добър баща, но като цяло съпругът ми имаше красива външност, а в рода му нямаше хронични заболявания.

Той дори се беше отказал от цигарите и алкохола. Шест месеца полагахме усилия да зачена, но нищо не се получаваше. И тогава съпругът ми отново откачи. Една вечер се напи в съседите и ми устрои скандал. Обвиняваше ме, че съм бездетна уличница.

Добрите жени зачевали веднага, а уличниците спели с много мъже, и затова Бог не им дава деца.Колко жени го дарили с деца, а аз, проститутката, съм наказана от съдбата.

След това се нахвърли върху мен с юмруци, повали ме на земята и започна да ме рита навсякъде по тялото. Никога не съм му изневерявала – това е против всички мои разбирания. Няколко дни след жестокия побой разбрах, че той има не едно, а няколко изоставени деца.

В болката си го проклех всичките да ги погребе!

Исках да го заболи, да му отмъстя за боя, за лъжите, да усети какво е да нямаш деца. Сега съжалявам горчиво за думите си, защото месец след това лекарката ми установи, че чакам дете.

Била съм бременна, когато изрекох проклятието. Сега си имам дъщеричка, която много обичам. Петя се роди със сърдечно заболяване и всеки ден е борба за живота й. Всеки ден се разкайвам за омразата си, за жестоката си клетва и се моля Бог да ми прости.

Проклех го всичките му деца да умрат, а не знаех, че нося неговото дете.