Днес ви представяме потресаващата история на едно 11-годишно момиченце от Югозападна България, което системно подлагано на сексуален тормоз от страна на втория си баща.
Подчертаваме, че самоличността му е умишлено скрита, за да не бъде стресирано то допълнително.
Момиченцето е било жертва на сексуално посегателство от страна на пастрока си в продължение на една година, преди най-накрая да реши да потърси помощ. Психолог, работил с деца в подобно положение, подчертава, че много често те не осъзнават, че това, на което са подлагани, е нередно. Разбират, че има проблем и решават да говорят, чак когато изпитат силна физическа болка. В случая на 11-годишната девойка това е физическото й изнасилване.
След като сексуалния тормоз, упражняван върху детето, ескалира и се стига до насилствен сексуален акт, то, насърчено от своя съученичка, звъни на телефон на доверието, а след това се обажда и в полицията.
Компетентните органи извеждат момиченцето от дома му, но това не означава, че кошмарът за нея свършва.
Трудните моменти за момиченцето не са приключили, следват продължителни разпити в полицията и екзпертиза от съдебен лекар. Въпреки че детето е видимо травмирано от преживяното и дори се притеснява да се съблече по време на прегледа, като на няколко пъти се опитва да се покрие с якето си, в рамките на цялата процедура присъстват осем души поемни лица.
Психолог, контактувал с детето и присъствал на самата експертиза, описва видяното като емоционално изнасилване.
По време на медицинската експертиза са установени солидни доказателства за физическо насилие. Поради това разследващият полицай и работниците от отдела за закрила на детето са убедени, че срещу насилника ще бъде повдигнато обвинение още в рамките на 24 часа. За нещастие обаче, историята не се развива по този начин и докато се стигне до предявяване на обвинение, минават повече от седем месеца – несъмнено безумно дълъг период от време, който допълнително травматизира детето.
Момиченцето се превръща в жертва не само на насилника си, но и на тромавата и не добре функционираща системата, както и на недостатъчното съгласуване на процедурите между отделните институции.
Детето е разпитвано многократно през месеците след подаването на жалбата, а връщането към моментите на насилие влияе изключително зле на психиката на едно подрастващо, категорични са психолозите. Отделно самите разпити не са извършени в необходимите условия, за да се почувства детето в безопасност. Оказва се, че на всеки от тях е присъствал различен психолог. Това не позволява на момиченцето да се сближи с нито един от специалистите, следователно и да почувства поне минимална подкрепа и сигурност по време на този мъчителен за нея период.
След като минават месеци и насилникът е все още на свобода, а детето изживява отново и отново ужаса от преживяното благодарение на повтарящите се разпити и прегледи, то се срива психически и физически.
Момиченцето получава обриви, хрипове и страда от редица респираторни заболявания. Лекарите, които я преглеждат, са категорични, че състоянието ѝ е в резултат на нисък имунитет поради силния стрес.
Към днешна дата – близо година по-късно, случаят е в съда. Но адът за малкото момиченце, вече навършило 12 години, продължава.
По време на делото момиченцето е напълно само – то няма родители, няма близки, поради преживяното е неконтактно и няма и приятели. За разлика от обвиняемия, който е заобиколен от роднини и приятели, дошли в съда, за да го подкрепят.
Присъствал на делото психолог още си спомня за резкия контраст между уверения насилник и детенцето, само в залата и плахо свито на съдебната скамейка. До него е само назначеният му служебен защитник, който е напълно непознат мъж. Няма да гадаем заинтересуван ли е,или не от съдбата на детето, но ще споменем, че мъжът не си прави труда да се запознае с момиченцето предварително, а го вижда чак на първото заседание. Всъщност той дори не знае как изглежда детето и се налага да му го покажат.
Момиченцето се изправя очи в очи с насилника си и дори ѝ се налага да разкаже за преживяното на два пъти в негово присъствие. Ясно си проличава колко е стресираща ситуацията за детето, когато то получава пристъп по време на едно от заседанията и докато седи на скамейката започва да се задушава.
Делото все ще не е свършило, но съвсем естествено цялата продължителна и тромава процедура кара момиченцето да изгуби вяра в институциите и допълнително срива психическото му състояние.
„Мина година и повече, откакто това дете набра смелост да разкаже своя проблем. То чака година правосъдие и няма как да вярва в него, защото продължава да бъде разпитвано и да влиза в съдебна зала”, казва Екатерина Велева от Фондация П.У.Л.С. по време на кръгла маса на тема „Гарантиране на правата на децата, пострадали от насилие“, която се организира съвместно от институцията на Омбудсмана, Фондация П.У.Л.С. и Национална мрежа за децата и на която бе оповестен случаят.
По време на форума бе предложено да се предприемат определени мерки, за да се защитят правата на децата. Препоръчано бе да се съгласува работата между отделните институции – полиция, здравеопазване, съд, социални, а също и да се въведе задължителна квалификация на специалистите от съдебната система, които работят с деца.
***
Споделяме ви тази история, защото смятаме, че такива случаи трябва да се коментират, за да се промени родната действителност. Не е нормално в европейска държава отговорните органи да действат толкова бавно и системата да е толкова тромава, че в продължение на година въпреки всички солидни доказателства случаят да не е разрешен. Всъщност единственото, което институциите постигат през това време, е да спомогнат за емоционалния срив и унижението на едно 12-годишно момиченце, осмелило да се противопостави срещу насилника си.
Източник: Woman.hotnews.bg
