Никога няма да забравя онзи ден, в който прибирайки се от риболов, открих жена си мъртва.

Съпругата ми Жана лежеше на пода в кухнята, а до нея се търкаляха празни флакони от лекарства и една бележка, на която кратко пишеше: “ Благодаря, че ми причини това!“

С Жана се запознахме преди 10 години. Тогава тя беше едва на 19, а аз – на 24 години. И за двама ни това беше първа любов и повярвали, че сме един за друг, скоро след това се оженихме. Няколко месеца по-късно се роди дъщеря ни Нина, а шест години по-късно – синът ни Николай. Преди да се оженя за Жана, обичах чашката, но след като се роди дъщеря ни, не съм и помирисвал алкохол. Работех усилено като шофьор на трактор и давах до стотинка заплата си на жена си. Цялото село й завиждаше – има добър съпруг, който не пие и всичко носи у дома.

Но преди около година в семейството ми започнаха скандали.

Изведнъж Жана се промени и започна да ме обвинява, че я мамя. Беше чула някакви абсурдни слухове за мен и друга жена. Хората за злобни, завистливи, приказват какво ли не, а тя им повярва. Успокоявах я, че обичам само нея и никога не бих причинил подобна злина на семейството си, но Жана сякаш не чуваше какво й казвам. В един момент ревността й се превърна в мания и все по-често ми устройваше истерични скандали, които забавляваха цялото село. Започна да ме шантажира грозно, заплашвайки, че ако я напусна, ще убие себе си и децата. Тогава не й повярвах, но по-късно…

Един ден забелязах странен прах в чантата, която забравена стоеше на стола до масата.

Притиснах я в ъгъла и тя си призна, че е искала да се отрови заедно с децата. Откъде е взела отровата, така и не ми каза. Но Жана работеше като химик – лаборант и едва ли й било трудно да си набави странния прах. Истериите и скандалите започнаха да ми идват в повече, и един ден не издържах и й поисках развод. Съпругата ми съвсем откачи и ме заплаши, че ако се разведем, никога повече няма да видя децата си. А тя знаеше, че те са целият смисъл на живота ми…

… В деня, в който се случи трагедията, в семейството ми царуваше необичайна хармония.

С Жана прекопахме сутринта картофите в градината, а после отидох с приятели на риболов. Час по-късно жена ми се обади по телефона и със спокойствие каза само една фраза: „Ще го направя!“ – и затвори. И въпреки че много пъти бях чувал такива заплахи, този път гласът й звучеше чужд и леден. Внезапно сърцето ми се преобърна в гърдите. Набързо събрах риболовните си принадлежности и се втурнах към дома ни. Когато пристигнах вратата беше заключена и за да вляза, се наложи да счупя единия прозорец. На пода в кухнята открих Жана мъртва, а до нея се търкаляха празни флакони от лекарства и една бележка, на която кратко пишеше: “ Благодаря, че ми причини това!“ По-късно полицията установи, че се е опитала да отнеме и живота на децата ми, но те яростно се съпротивлявали и Слава Богу, успели да се спасят.

След смъртта й местното население се надигна срещу мен. Всички ме обвиняваха, че със своите изневери съм докарал съпругата си до състояние, в което да посегне на живота си. Един ден намерих бележка на вратата ми, да се пръждосвам от селото, защото никой не желае да живее с „убиец“. Месец по-късно, аз и децата се преместихме в града. Не съжалявам за смъртта на Жена. Можеше да ми даде развод, но вместо това, тя си отне живота. Първоначалният шок и състрадание, сега се превърнаха в омраза!

Валентин