Наскоро почина мъжът ми Илия. Беше влиятелен бизнесмен, известен като буен, невъздържан и агресивен мъж. Всички му трепереха.

Когато някой му противоречеше или се мъчеше да го излъже, ставаше зъл. В такива минути дори и аз гледах да не се мяркам пред очите му, че ръката му беше тежка и можеше с един шамар да убие човек. Близките ми ме окайваха и все ме подпитваха дали не ме бие. Но Илия не ме биеше и никога не ми повишаваше глас. Истината е, че с мене беше кротък и мил. Беше най-нежният мъж на света. Тук е мястото да поясня – с него никога не сме правили секс.

Още в първата брачна нощ разбрах, че нещо не е наред, но едва няколко месеца по-късно той събра смелост да ми каже, че някаква коремна травма, която получил като момче, завинаги го лишила от възможността да бъде мъж в леглото. Съпругът ми горещо ме помоли да не казвам на никого, дори на майка си. Знаеше, че една такава новина ще предизвика клюки и подигравки, и ще му попречи и в бизнеса, и в отношенията с останалите.

Бях млада, влюбена и не си давах сметка какво ме чака – живот с привидно як, жизнен и темпераментен мъж, на когото обаче инструментът никога не е проработвал. Как съм заспивала и как съм се събуждала – аз си знам. Да, понякога той протягаше ръка в тъмното и се мъчеше да ме погали така, че да ме задоволи и да ми мине меракът. Ама… не беше същото. Можех да му изневерявам, но не ми и минаваше през ума! От хората съм, които не обичат да лъжат, а какво друго е изневярата, ако не една голяма лъжа?

Осиновихме си момиченце от провинцията с много предпазни мерки, за да не се разбере. Илия беше луд по това дете и то израсна красиво и добро, даже прилича на него. Родителите ми, сестра ми и приятелките ми, всички ме навиваха да имам второ дете. И аз го исках, но разбирах, че това трудно ще стане втори път, затова не настоявах. Близките ми и досега си мислят, че съм голяма егоистка, дето се задоволих само с тази си дъщеричка.

Най-трудно обаче ми беше, когато чувах, че Илия ми кръшкал. Всяка жена, която по някаква причина се намираше близо до него, беше обявявана за негова любовница. Обаждаха ми се по телефона, пращаха ми анонимни писма, наричаха ме зад гърба ми заспала овца, тъпачка, наивничка. Понякога ме беше яд, че Илия поощряваше подобни слухове, дори като че ли нарочно им даваше храна. Но никога, нито за миг не се настройвах против него, защото знаех – този човек ми има най-голямото доверие на света.

Два месеца след смъртта му се разболях от рак на матката. Лекарят, който откри това, навярно се досети за истината, защото бях все още девствена. Надявам се, че дори и да се разчуе, няма да му повярват. За мен най-важното е, че Илия си отиде от този свят благодарен, защото успях да запазя тайната му.

Соня