Мъжът, който преди 14 г. уби бащата на вицепрезидентката Илияна Йотова, е починал в софийския затвор преди седмица, научи “24 часа”. Там той изтърпяваше 16-годишна присъда за смъртта на кмета на Сливница д-р Малин Тодоров.

Името на 88-годишния Илия Стоянов изплува отново в медиите в сряда. Тогава самата Йотова разказа покъртителната история, че получила молба от него за помилване преди 5 месеца. Тя дори нямала сили да отвори досието, за да не научи нови подробности около убийството на баща си. Вицепрезидентката решила, че е най-добре комисията по помилването и президентът да решат как да постъпят.

Илия Стоянов, който е роден през 1929 г., издъхнал вечерта на 16 октомври в софийска болница.

В килията му прилошало, надзирателите повикали Бърза помощ. Медиците го откарали в здравното заведение, където починал.

Той пуснал поредната молба за помилване две години преди да му изтече 16-годишната присъда, което трябваше да стане през 2019 г.

Стоянов бе най-възрастният обитател на софийския затвор, а вероятно и в цялата страна, твърдят надзиратели. Зад решетките старецът не работил поради напредналата си възраст, затова и наказанието му не било намалено. При трудещите се затворници два дни се изчисляват като три.

Стоянов попада в ареста на 23 август 2003 г. Първо е в килия в следствието, а от февруари 2004 г. – в софийския затвор.

Основните му аргументи да поиска да излезе на свобода били напредналата възраст и влошеното здраве. Твърдял, че на тези години нямало как да извърши друго престъпление, а в затвора се поправил. Това са стандартни мотиви, които затворниците посочват в молбите си.

“Истината обаче бе, че дядото до последно не промени чепатия си характер”, обясниха запознати. Той пускал периодично молби за предсрочно условно освобождаване и помилване. Тази, която стигнала до Йотова, била една от многото.

Веднъж, когато подавал поредното искане за освобождаване, така се разгневил, че почнал да псува наред служителите, които придвижват документите.

“Все беше гневен, мърморещ, мрънкащ, не мълчеше и на по-младите затворници”, твърдят хора от затвора. Те обаче не му обръщали внимание поради напредналата му възраст.

В коридорите на затвора старецът се движел с бастун. Той имал всички типични изменения на хората на неговата възраст – старческа деменция, забавени реакции, отслабнал слух, което обаче не му пречело периодично да вдига скандали и да влиза в конфликти със съкилийниците си.

Като проклетник го описват и съседите му в Сливница преди 14 г. Вероятно именно характерът му, а и внушението, че бащата на Йотова, който тогава е кмет на Сливница, му пречел да се добере до спорен имот, са причината да се нахвърли върху д-р Тодоров. На млади години Стоянов работел като баничар на Женския пазар. Имал и апартамент в София и малка къща в Сливница, където ходел през уикенда.

Кървавата разпра се разиграла в сутрешния пътнически влак София-Сливница на 21 август 2003 г. Убиецът, който тогава бил на 74 години, се качил в мотрисата на Централна гара, а родителят на вицепрезидентката – в Костинброд.

Свидетели разказват по-късно, че във влака Стоянов изглеждал напрегнат и озлобен. В едната си ръка държал вестник, а с другата се подпирал на бастун. Гневът му нараснал, когато видял на гарата в Костинброд, че в първия вагон се качил представителен мъж на възраст. Д-р Тодоров видял две познати лекарки и седнал до тях.

Когато мотрисата наближила гарата в Сливница, Стоянов, който дотогава бил в последния вагон, тръгнал бавно към първия, подкрепяйки се на бастуна си.

Приближил се до кмета и внезапно замахнал към него с ръката, в която държал вестника. Никой от хората, които седели наоколо, не забелязал добре скритата кама, която пронизала гърдите на градоначалника.

Сащисаният д-р Тодоров дори не успял да простене, когато острието се забило още два пъти в корема му, твърдят по-късно очевидците.

Кръвта бликнала и напоила бялата му риза. Двете лекарки, които седели срещу него, запищели. Старецът замахнал още веднъж с ножа, но кметът успял да го хване.

Острието разпорило дланта му и от нея също бликнала кръв. Вбесен, че не е довършил жертвата си, Стоянов хванал с две ръце бастуна си и почнал да налага с него кмета.

Една от жените успяла да хване бастуна. Тогава към тях се насочил млад мъж, който чул писъците.

“Спрете бе, хора, ще се избиете!“, изкрещял той и избутал настрани дядото.

Нападателят обаче не се отказал и отново замахнал с бастуна си. В този момент електричката пристигнала на гарата в Сливница. Тичешком дошли началникът на влака и кондукторът, които помогнали на ранения мъж да слезе от влака. Едва тогава д-р Тодоров почувствал слабост и припаднал. В този момент Стоянов слязъл от влака и използвал суматохата, за да изчезне. Повече никой не го видял.

Д-р Тодоров бил откаран в “Пирогов”, където на следващия ден починал. Според съдебните лекари смъртта му настъпила от остра кръвозагуба и рани в областта на сърцето и дебелото черво.

В издирването на беглеца с бастуна се включили полицаи от София и областта, рота жандармеристи и следово куче, които 42 часа търсили Стоянов. Разследващите дори смятали, че дядото може и да се е самоубил, осъзнавайки какво е сторил.

Той бил задържан в нощта срещу 23 август 2003 г. от двама магистрални полицаи до Хераковското ханче, което се намирало на пътя София – Драгоман. Те забелязали силует на мъж, който се спотайвал в храстите до пътя. Униформените приближили и видели, че е възрастен човек, облечен в тъмни дрехи. Ризата и панталонът му били изцапани с кал и слама. Поискали му личната карта и разбрали, че това е издирваният убиец.

При разпитите Стоянов твърдял, че не се е укривал, а се бил прибрал в дома си в София. Полицаите обаче били убедени, че лъже, защото били направили засада на жилището му в центъра на София, а дядото въобще не се появил там. Той се крил в изоставени кошари.

Според разследващите основната причина, поради която старецът посегнал на д-р Тодоров, бил имот в центъра на Сливница зад хотел “Краснодарск”. На това място до 1976 г. Стоянов имал къща.

Заради строежа на хотела тя била бутната, а той бил обезщетен с двустаен апартамент в града. По-късно продал жилището и си купил имот в края на града, където построил малка къща. От 2001 г. обаче старецът започнал да настоява да му бъде върнат имотът, който всъщност имал много собственици.

По време на реституцията общината дала имота на кмета като обезщетение за негови земи, върху които в града била построена поликлиниката.

Това станало причина Стоянов да изпитва зверска омраза към д-р Тодоров. Той отрича да е убил градоначалника, твърди, че двамата били приятели, говори хаотично и объркано.

По време на делото пенсионерът се държи твърде странно. Пред съдебната зала ръси захар против уроки. Твърди, че била за враговете му. Преди да чуе присъдата в Софийския окръжен съд, припада.

На всички молби за предсрочно освобождаване Стоянов получавал отказ. Той издъхнал, без да е напускал затвора през последните 14 г.