Депутатите отхвърлиха идеята за абсолютна 10-годишна давност на частните дългове.

Решението дойде с приетите окончателно промени в Гражданския процесуален кодекс(ГПК).

Предложението бе на ГЕРБ, като управляващите обясняваха намеренията си с желание да се премахне фигурата на „вечния длъжник“. Те обаче се отказаха от текстовете с мотив, че не са срещнали одобрение от юридическата общност на неотдавнашната конференция за ефекта от действащия ГПК, който е в сила от март 2008 г. Коментарите били, че 10 години са кратък срок за темповете на родното съдопроизводство, пише Вестник СЕГА.

В момента в Закона за задълженията и договорите съществува петгодишна давност за всички вземания, която обаче прекъсва при действия от страна на кредитора по събиране на дълга.

Осъдените длъжници на банки вече ще могат да оспорват оценката на имотите си, обявени за публична продан, решиха депутатите. Оспорването ще е възможно в 7-дневен срок след обявяване на оценката.

Преди търга съдебният изпълнител ще е длъжен да назначи лицензирано вещо лице, което да определи стойността на имота. Досега такова се назначаваше по искане на някоя от страните.

Ако собственикът на имота оспори направената оценка, той ще има право да посочи друго вещо лице, което да направи нова, но ще поеме разходите. При две и повече оценки стойността на имота ще се определя като средноаритметична от всички.

След като с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Воля“ парламентът отхвърли предложението банките да не са сред институциите, които имат право да събират задължения въз основа само на счетоводни книжа подобно на държавата и общините, депутатите гласуваха все пак длъжниците по-лесно да спират изпълнителните листове на банките.

Прието бе, че това ще може да се случва, ако ответникът обжалва в 14-дневен срок, дори и да няма обезпечение, предвидено в Закона за задълженията и договорите. На тази поправка най-силно се съпротивляваха частните съдебни изпълнители.

Длъжниците вече ще могат да плащат в рамките на съдебния процес и при поискано плащане, без да стигат до частен изпълнител, реши още парламентът.

Парламентът реши още вноските за осъдените да са обвързани с размера на минималната работна заплата (МРЗ), която в момента е 460 лв. Досега те започваха от 300 лв. и минаваха през различни ставки. Прието бе, че ако осъденият получава до една МРЗ, ще е длъжен да плаща една четвърт от нея, а ако издържа деца – 1/5.