Казват, че идваме на този свят, за да се справи душата ни с многото уроци в живота.
Казват, че душата се преражда многократно в различни тела и тя избира бъдещите си родители. На Изток е разпространено понятието „карма“. Сякаш всичко е предопределено. Но дали е така?
Казват, че човек се ражда с грешките, които носи от предишните си животи, с готови програми и убеждения. Когато расте, той отново прави грешки, дори и в съзнателна възраст.
Излиза, че човек сам си създава болестите, проблемите и неприятностите. Бог ни създава съвършени и завършени, но всеки сам, докато расте, отдава значение на едно или друго нещо, идеализира, претендира, изисква, а най-често не харесва и не приема себе си. Имайки идеали и очаквания, се сблъсква с огромна несправедливост, неравенство, неправда.
Готовите програми и убеждения идват от семейството, в което израстваме, от хората, които са ни отгледали, от средата. Тази среда ни внушава техните правила, идеализации, възприятия за света, през тяхната призма и опит. Те придават голямо значение на едни неща, пренебрегват и омаловажават други.
И в една съзнателна възраст се питаме: „Кой/коя съм аз? Кое е мое вярване, моя ценност и кое не е мое, а ми е внушено и програмирано отвън“. Цял живот търсим отговори на тези въпроси: Кой съм аз? Защо съм роден(а) на този свят? Каква е моята мисия?
Ако сме недоволни от нещо, критикуваме го, обсъждаме го и влагаме повече негативни емоции, вместо позитивни и сякаш точно това нещо започва да се уголемява в живота ни. Появява се отново и отново. А то се случва, за да ни покаже къде грешим, за да се поправим.
Който не успява, същият урок се повтаря отново и отново. Ако усещаме повторяемост на събития, значи сме „зациклили“, не разбираме някаква очевидна истина за нас. Щом осъзнаем какво ни подсказва тази поредица от събития, въздействието й върху нас отпада, изчезва.
Излиза, че човек трябва да живее леко, щастливо, без злоба и обида към себе си, обществото, света; без големи земни страсти. Прераждайки се в ново тяло, сякаш на човек му се дава втори шанс да преработи греховете си от миналите си животи.
Но човек не идва на земята, за да помни този свой минал живот. И започва да иска – материални придобивки, пари, любов…, иска и изисква, сякаш някой му е длъжен да му осигури всичко, за което силно реве. И така, малко по малко, човек, вместо да се пречисти и освободи от миналите си грехове, започва да трупа нови.
„Уроците“ идват, за да го поправят. Но, ако той не ги възприема като такива, а като чиста случайност и продължава да се държи по стария начин, както преди, тогава му се стоварва по-тежък урок.
Ако в началото чува „камбанка“, която слабо бие, после става шамар или ритник. Правилното отношение към живота е да приемаме всичко случващо се смирено, с благодарност. А ако се появи негативна емоция, възмущение, претенция за по-дълго, идва прошката. Да простим на себе си, на обществото, на самия живот.
Но човек все нещо не харесва и не одобрява – я в себе си, я в околния свят, и се появява обида, тъга, агресия и куп негативни емоции. И възникват кризисни ситуации, в които някои хора се обръщат към Бог и това им помага. Започват да преразглеждат собственото си неправилно отношение към живота чрез страстни молитви, медитации, съзерцание, пост…
„Умният човек ще намери изход от всяко трудно положение, мъдрият няма да попадне в такава ситуация.“ – Ж. П. Рихтер.
Автор: Светла Трифонова
Източник: HighViewArt
