Мариана Димитрова се превърна в жива легенда сред ученици, учители и родители.
Тласнахте в просперитет поколения пловдивчани, пишат нейни възпитаници от езиковата гимназия “Иван Вазов”.
Аз съм много лош пример, защото от работа нямах време да ходя по прегледи и ето че се оказах в тази ситуация. Искам да се преборя за живота си. Надявам се да не е последната ми битка.
Думите са на легендарната директорка на пловдивската езикова гимназия “Иван Вазов” Мариана Димитрова. Тя угасна от рак в нощта в понеделник срещу вторник и потопи в скръб хиляди ученици, родители и преподаватели. Нейни възпитаници от цял свят са шокирани. Мнозина ще дойдат в събота в централния траурен парк на Пловдив да я изпратят.
Опелото е в 11 ч. “Не мога да си представя какво ще бъде”, каза през сълзи нейната заместничка Мария Атанасова.
Във фоайето на елитното училище е оформен траурен кът с портрет и фотоси на знаменитата директорка, превърнала бившата Руска гимназия в едно от най-реномираните училища у нас. Всичко наоколо е отрупано с цветя.
“Ще ни липсвате много! Помним първия учебен ден с вас. Знаем, че ще сте с нас и на последния звънец!”, пишат учениците от 12 “а” клас.
“Името ви ще остане завинаги в сърцата ни! Вие променихте гимназията и тласнахте в просперираща посока поколения пловдивчани”, гласи текстът на други зрелостници.
“Скърбим за г-жа Димитрова – най-добрия и най-честния директор”, написа Христина Велкова от 10 “з” клас.
Мариана Димитрова е явление в пловдивското образование. Тя реформира бившата Руска гимназия, оглавявайки я през 1993 г. Тогава езикът на Пушкин не е сред предпочитаните. “Дадох си сметка, че пазарът се отваря към Западна Европа и трябва по най-бързия начин да се адаптираме. Заложихме на западните езици, но не на един, а на пет – испански, италиански, английски, немски, френски, в комбинация с руски. Това се оказа печелившо, тъй като в Южна България нямаше училище с такъв букет от езици. С такава подготовка учениците ни нямат конкуренция”, казваше тя.
Началните години са трудни. Но тя се захваща здраво в налагането на чуждите езици. Осигурява езикови практики в чужбина. Лично пътува в автобусите с ученици към съответните държави, за да могат те да упражняват лексиката си. “Юговойната беше в разгара си. Трябваше да стигнем в Италия, Испания. Пред нас сините каски от KFOR ни ескортираха, докато преминем размирните територии. Никога не направих компромис с обучението на децата”, разказваше приживе тя.
“За нея нямаше “Не мога”. Беше много отзивчива, но и много взискателна”, твърди Мария Атанасова, която постъпва в гимназията като учител по френски току-що завършила. “Даде ми голяма свобода. Пишехме проекти. Винаги знаеше какво иска и успяваше. Загубата ѝ за училището и за всеки от нас поотделно е огромна. Ще ни липсва хъсът, с който ни вдъхновяваше”, допълва тя.
Самата Димитрова казваше за себе си, че с едната ръка гали, а с другата изисква много. “Беше непрекъснато сред учители и ученици. Кабинетът й беше отворен за всеки. Работеше здраво, а когато се забавляваше, влагаше много душа”, казва със сълзи историчката Диана Георгиева с 30 г. стаж в училището.
Гимназията дава италианска диплома по сключено споразумение с правителството в Рим. Идентични договори има с Испания, Германия, Англия. ЕГ “Иван Вазов” е единственото учебно заведение у нас, което издава сертификат по бизнес руски. Има договор с института “Пушкин” в Москва. Документът е с международно признание.
Всичко това се дължи на усърдната работа на Мариана Димитрова. “Не си давах сметка колко лошо съм живяла, колко нерви съм влагала и на колко лишения подложих семейството си”, прави равносметка тя, когато вече е покосена от коварната болест.
На 5 септември 2014 г. стене от болки в кабинета си. Почти припада пред д-р Невен Енчев, който я посещава на работното ѝ място. Следват операции, химиотерапии, лечение в чужбина. В продължение на година е по болници. На 15 септември 2015 г. се появява на първия учебен ден и предизвиква фурор. Със словото си трогва до сълзи дипломати, родители, ученици.
“Не мога да се затворя вкъщи и непрекъснато да мисля за здравословните си проблеми. Нощем не спя, а мисля какво трябва да направя следващия месец, следващата година за гимназията”, разказа в последното си интервю пред “24 часа” Мариана Димитрова.
“Цяла година идваше на работа и се хвърли с още по-голям хъс”, обясни Атанасова. “Никога не я чухме да хленчи, да се оплаче. Изтощена от заболяването, бавно изкачваше стълбите. Но забелязваше всичко. Видя, че первазът е леко изкривен и каза: “Да се пребоядиса!” Перфекционист. Макар и в болнични, следеше как се преустройват новите езикови кабинети”, допълват съкрушени преподаватели.
Димитрова е покосена повторно през 2016 г. от рецидив. Въпреки това намира сили да се надигне от леглото и да дойде да връчи дипломите на випуска. “Вие сте любовта, без която не мога”, казва тя на абитуриентите. И както винаги ги поздравява със запомнящи се думи.
“Волята, добрите мисли и обичта правят чудеса. Учениците, колегите, семейството са лекарството ми.
Живейте просто! Говорете истината!
Работете с хората, които вярват в това, което правите! Винаги отговаряйте на мейли! Не забравяйте приятелите си! Четете! Не бъдете тотално отдадени на другия – така ще нараните двамата!
Цинизмът не води доникъде! Благодарете за всичко, което идва в живота ви! Възпитавайте у себе си добър вкус! Единственото, което имате, е времето – ценете го!”, обръща се към последния си випуск, който я удостои с титлата “Пурпурно сърце”.
Тази година за първия учебен ден Димитрова написа разтърсващо слово, което прочете от нейно име млада преподавателка. Самата тя не успя да дойде.
На абитуриентите пожела да са “тревожно свободни, а не свободно управлявани” и да не вярват на тези, които им казват, че асансьорите не работят, защото сме били пет века под турско робство. Насърчи учителите да раздават любов, знание, опит и вдъхновение. “А вас, родители, бих искала да уверя, че децата ви са в сигурни ръце”, написа тя.
“Колкото и неверятно да звучи, Мариана Димитрова надви смъртта! С начина, по който живя и работи, тя остави следа, която ще се помни”, обобщи учителят по литература Илко Василев.
Източник: 24 часа
