Синът на 67-годишната Петя Илиева, която почина във ВМА от сепсис, след като й бе отказан прием в „Пирогов“, написа гневно писмо до лекарите в двете болници.
Д-р Людмил Лазаров от години практикува в САЩ. Мъжът се е опитвал многократно да разговаря с лекарите в двете болници по телефона, защото бил убеден, че се касае за септичен шок, но те не му обърнали внимание.
След обявяването на резултатите от проверката за смъртта на майка му, д-р Лазаров изпрати открито писмо до медиците в двете лечебни заведения.
„Kолеги, пиша в отговор на безобразното ви изявление относно смъртта на майка ми Петя Илиева. Още при първия си досег с така наречената здравеопазна система, в „Пирогов“ около 00 часа на 31.08.2017г., тя беше в явен шок, състояние, което както добре знаете, изисква незабавни мерки, за да бъде овладяно.
За съжаление, тя беше пратена навън да пие кола и айрян (лечение, за което никога не бях чувал) от дежурната лекарка и в последствие препратена (без линейка) към ВМА. Там безобразието продължи.
Дежурният „интернист“ също не разпозна очевидното критично състояние и лиши майка ми от всякакъв шанс да оцелее! Този „специалист“ не пожела да говори с мен, когато аз знаех каква е диагнозата и продължи протакането. Чак на сутринта, което вие трагично си признавате, сте започнали необходимото лечение, може би между 6-8 часа сутринта (когато пристига лекар, който е чувал за септичен шок).
„Оскъдната анамнеза“, за която говорите, е пълна лъжа! Сестра ми беше там и отговори на всички въпроси, на които майка ми не можа, понеже беше вече в делириум /признак на мозъчна дисфункция и напреднал шок, неразпознат/.
При шок и мултиорганна недостатъчност всяка загубена минута експоненциално намалява шанса за оцеляване на пациента. Вие пропиляхте часове! Вътрешната ви проверка е абсурдна, престъпното ви нехайство е документирано! Хванат в явно нарушение не може сам да си прави проверка!
Искам всеки един човек в България да знае, че при вас спешна и интензивна медицина през нощта не съществува! А, да, да спомена, че говорим за университетски болници, национална гордост! Хора, които могат да бъдат спасени – умират нелепо, заради бездушието и некъдърността ви, а някои оцеляват, не заради, а въпреки намесата ви!“
Д-р Людмил Лазаров