Здравейте, искам да споделя историята си и как се преборих с ужасния кокаин.

Трябваха ми пари и затова взех да работя за един дилър в София. Разнасях само марихуана и нямах проблем. Но един ден, дилъра ми каза, че съм много добър в бизнеса и ми подаде пакетче кокаин. Опитах се да избягам, но ме заплаши с пистолет.

Взех пакетчето – нямах избор. Хората на които разнасях бяха предимно богаташи – та кой друг ще се навие да вземе 5 грама за 500 лева. И тъй, работата вървеше, но най – накрая видях най – добрия ми приятел да се чука с гаджето ми и не издържах – сърцето ми ме болеше.

Надрусах се. Взех около 12 грама след това не помня. Събудих се в болницата. Казаха ми, че са ме намерили паднал на някакъв ъгъл, и ме завели в болница. Доктора излезе от стаята и си спомних всичко. Разплаках се – не можех да го приема. Най – добрия приятел с гаджето ми. На другия ден ме изписаха от болницата. Никой от семейството ми не дойде. Забравих да спомена – бях на шестнайсет.
Върнах се вкъщи.

Баща ми отвори и като ме видя ми затвори вратата под носа. Не можех да повярвам – най – близките да ме изоставят така.

Пак отидох при дилъра. Помолих го за няколко грама – той ги даде, но поиска пари. Казах му, че нямам и ще донеса след 3 дни. Той тръгна мълчаливо. Изшмърках ги, но не се почувствах по – добре. Само малко. Отново се върнах вкъщи. Майка ми отвори вратата и ме пусна. Не ми говореше. Баща ми стоеше на креслото в хола. Каза на майка ми, че наркомани в къщата си не искал да влизат. Даде ми 700 лева и ми каза да се махам.

Да се преместя в друга държава или в друг град, но да не съм се мяркал пред него и семейството му. Все едно вече нямах семейство. Когато излязох навън, най – добрия ми приятел се зададе. Беше весел, явно не знаеше, че съм ги разкрил. Нахвърлих му се. Почти го убих, дали от кокаина, или от нещо друго, но почти го убих. Оставих го в кръв на улицата. Спасиха го.

Докато вървях към гарата ме срещна дилъра и ми предложи бяло, безплатно. Учудих се. Платих му за миналото и се затворих в някакъв бар. Изпих може би 7 чаши чисто уиски и изшмърках 5 грама. Стана ми лошо. Полицията ме прибра и ме изпрати на лечение в санаториум.

Оттогава минаха години, бавно, но сигурно забравих болката и започнах да се усмихвам по – често, да свиря на китара и прочие. Върнах се в София – семейството ми ме прие обратно. Казаха ми, че се гордеят с мен, че съм един от малкото успели да преодолеят зависимостта си. И наистина беше така. Аз лично съм горд от себе си и много искам хората да не повтарят моята глупава грешка.

Изкарах две години от своя живот като в затвор. Но в затвора, не всички са проклети наркомани. А там където попаднах всички бяха наркомани. Биеха се, псуваха се, имаше дори смъртни случай. Хората се хвърляха от покривите. Без наркотик не можеха да издържат. Но аз издържах. 3 месеца виех като зомби – само кокаин ми беше в главата. Завързаха ме на легло с каиши и ми даваха вода и вещества чрез система – не можеха да се доближат до мен.

Както казах – не повтаряйте моята грешка. Изневярата не е причина да съсипете живота си.

Впрочем, бившата ми приятелка стана наркоманка. Но не можа да пребори дрогата. Мисля, че още е жива, но не за дълго. Занесох и цветя и се опитах да я успокоя. Беше в затвора. Пребила някаква сестра – опитала се да вземе дрогата от ръцете на приятелката ми и тя я пребила. Вкараха я в затвора за 4 години. Щяла да се побърка. Всеки път щом пазачът минел оттам крещяла „Искам дрога, катерицооооо, искам!!! „.

Стана ми жал за нея. И като си помисля, че заради тази развалина, провалила живота си след надрусване в някаква оргия, щях да умра направо не мога да повярвам.

И така. Това е моята история. Както ви казах по – рано няколко пъти. Не взимайте дрога – просто недейте.