Здравейте! Пиша ви, защото имам много въпроси без отговори в главата си.

Наскоро свекърва ми изрече лоша дума. Никога не ме е обичала, но тя не обича и сина си, моя съпруг. След като избухна скандалът, моята Вили ни защити и свекървата реши да се отрече и от нея, от собствената си внучка.

Колкото повече време минава, продължавам да се питам – защо е нужно да се нараняваме по този начин?

Защо възрастните не оценяват добрите снахи, които Господ им изпраща, пък макар те да са избраниците на синовете им. Е, да, не на любимите им синове…

И да не ми казват родителите, че не делят децата си! Преживявам го лично и няма как да не го забележа.

И от страна на своята майка, която показва по всички начини, че обожава брат ми, и от страна на свекърва ми и свекър ми, които и преди, и сега, когато загубиха другия си син (лека му пръст!), не скриват предпочитанието и слабостта си към него.

А ние с моя мъж се чувстваме излишни.

Мили родители, вие винаги ще си останете наши майки и бащи, независимо дали ни обичате, или не.

Но правите огромна грешка, че делите рожбите си. Това е голям грях.

Не е ли по-лесно да обичате еднакво всичките си деца, съпрузите им и своите внуци? В живота се случва какво ли не. Не е ли по- хубаво да сме заедно и да си помагаме?

Защо да ставаме от чужди по-чужди? Сега гледате как съседските синове и дъщери идват по празници, а вие сте сами. Да, малкият ви син никога вече няма да отвори вратите на дома ви, но ние сме живи и също сме ви деца! И също имаме нужда от вашата обич, от разбирането ви. Чакаме да видим любов и топлота в очите ви.

Ето такива въпроси ме вълнуват всеки ден. Моля се, когато му дойде времето, дъщеря ми да ми затвори очите и да чувства до последно, че я обичам и че ще бъда с нея, където и да се намира душата ми…

Станимира

Източник: Prekrasna.bg