За повечето от нас възрастта определено има значение и голямата разлика обикновено създава проблеми.

Но за жени като Емили тя не е пречка, а предимство, защото не може да открие същата емоционална близост с мъж на нейната възраст. Прочетете нейния откровен разказ и ни кажете какво мислите:

„Всичко започна в една прекрасна лятна нощ. Бях отишла на бар с моя приятелка и в един момент погледнах през рамо… той беше там – по-възрастен мъж с ярки, сини очи. Изглеждаше твърде привлекателен, за да се интересува от мен, но за всеки случай погледнах дали носи халка. С облекчение установих, че не носеше.

Все още помня изражението му, когато очите ни се срещнаха – устните му се разтегнаха в широка усмивка, очите му заблестяха и сякаш долових леко притеснение от това, че съм го хванала да ме гледа.

Една година по-късно споменът за лицето му още ме кара да се усмихвам. – Искам го – казах тогава на приятелката ми. – Определено харесваш стари мъже – отвърна ми тя. След известно време той дойде при мен и започнахме непринуден разговор. Накарах го да познае възрастта ми и предположението му беше много близко, сбърка само с една година. Каза ми, че е твърде стар за мен, и аз го попитах на колко е. – На 52 съм – отвърна той. – Излизала съм с мъже по-възрастни от теб – казах му.

Имам някакъв афинитет към по-възрастните мъже. Смятам, че причината за това се крие в няколко неща – в житейския ми опит и това, че винаги съм била по-зряла от връстниците ми. Винаги ми е било трудно да намеря мъж на моята възраст, който наистина да ме разбира.

Смешното е, че преди да срещна бившия ми съпруг (който беше на моята възраст), винаги излизах с по-възрастни мъже. Откакто се разведох продължавам да излизам само с по-възрастни. На един обяд, две седмици след първата ни среща, решихме да продължим да се виждаме, защото химията помежду ни беше неоспорима, но щяхме да се виждаме само за забавление.

Без чувства. Но чувствата се появиха. Сега пред мен не стои въпросът дали да прекарам живота си с 20 години по-възрастен мъж. Това не е нещо, което обмислям, а нещо, което знам, че искам. И все пак пред нас стоят много предизвикателства и въпроси. Ето кои са въпросите, които най-често ми задават:

Може би си имала някакви проблеми с баща ти?

Това е най-често срещаният въпрос и вероятно най-досадният. Не. Баща ми е прекрасен, любящ мъж, който ме научи да бъда силна жена. Никога не съм имала проблеми с него. Родителите ми са чудесни, зрели, логични и практични хора. Затова дори в детството ми имах ум на възрастен човек, а не на дете. Това ми се отразява и днес.

А ако искаш да имаш деца?

Да, на 32 години съм. Не, не искам да имам деца. Никога не съм изпитвала желанието да имам деца и колкото по-възрастна ставам, толкова по-ясно осъзнавам, че това не е за мен. Когато бях дете, постоянно помагах в грижите за по-малките ми братя и сестри, а след 20 години ще помагам и на възрастните ми родители. Сега искам време за себе си. Мъжът, с когото съм в момента, ме прави щастлива и това ми е напълно достатъчно.

И ако един ден мнението ми се промени – ще го обсъдим. Какво ще правиш, когато той повече не може да прави секс?

Този въпрос винаги ме разсмива, защото много жени на моята възраст или близки до нея ми задават този въпрос, тъй като си мисля, че щом мъжът стане на 50 – край, всичко утихва. Е, дами и господа, искам да ви кажа, че не е така. При неговото физическо състояние ме очакват още поне 20 години страхотен секс. Да, 20.

Това число е по-голямо от общата бройка на сексуалните ми контакти, докато бях омъжена. Но не, не е срамно, ако в един момент той има нужда от помощ в това отношение. Но най-важното е, че сексът не е най-важното. Да, той е страхотен, но по-важно е как ме прегръща, докато гледаме телевизия, нежният начин, по който отмества косата ми от челото, преди да ме целуне, начинът, по който ме държи за ръка, и начинът, по който ме кара да се чувствам – като най-важния човек в света. Предпочитам всичко това пред секса.

Един ден ще останеш сама. Да, така е. Но същото чака и теб и твоя любим, освен ако не сте истински късметлии и не умрете заедно като в „Тетрадката“. Но ето я уловката – ще остана сама след един невероятен живот с мъжа, когото обичам. Живот, който се надявам да включва смях, срещи и почивки между досадните задачи като готвене, чистене и разхождане на кучето.

Просто знам, че 5 добри години с човека, който те допълва емоционално, психически и физически, струват много повече от 50 години с човека, с когото си се примирила. Знам, че е така. Преживяла съм го. Не се ли притеснява, че ще го напуснеш? Никоя връзка не е напълно сигурна, независимо от възрастта, но краткият отговор е: да, притеснява се.

Признавал ми е, че се тревожи от това, че не е достатъчно млад и секси и няма да може да ми даде всичко, което искам от живота. Може би се тревожи, че ще го напусна в някой деликатен момент от живота му. И въпреки че го уверявам, че няма да си тръгна, той също трябва да го повярва.

Но аз наистина не искам да си тръгвам, защото той ме кара да се усмихвам, да се смея. Кара ме да бъда най-добрата версия на себе си. Не искам да загубя всичко това, докато не се налага и краят е неизбежен. И за протокола – аз също се притеснявам, че един ден може да ме напусне. Какво мисли семейството ти за тази връзка? На този въпрос още нямам отговор.

Все още не съм го запознала със семейството ми и се радвам, че не съм го направила. Искам да бъда напълно уверена в една връзка, преди да запозная партньора си със семейството ми. По този начин чувствата ми не са замъглени от одобрението или неодобрението на родителите ми. Знам, че няма да им бъде лесно, но се надявам, че всички (особено баща ми) ще проявят разбиране и ще видят, че сме щастливи заедно, а това е най-важното!