Писателят Александър Пушкин загива в дуел, оставяйки многобройни дългове и опетнено име заради аферата на съпругата си Наталия.

Но приживе авторът е вярвал, че ще се размине с провокациите на живота заради седем пръстена, които вярвал, че го закрилят.

По ирония на съдбата обаче в последния си дуел с Жорж Дантес, набеден за любовник на съпругата му, Пушник не носил пръстените, които трябвало да го защитят от смъртта.

Седемте пръстена на Пушкин е тема, която се разглежда от изкуствоведи и окултисти, които се питали каква роля играели те в живота на поета. В дуела срещу Дантес той носи единствено пръстена със сердолик, подарък от негова любовница, който предпазвал от предателство, а не от смърт.

Броят на пръстените не е избран случайно. Седмицата вещае безсмъртие, а всеки един от тях е имал силна символика.

Първият пръстен е бил със сердолик и него Пушкин получава, когато става член на тайното общество Зелената лампа. Върху камъка е гравиран триножник, символ на обществото.

С втория си пръстен авторът се разделя по време на благотворителен аукцион. Купен е от съпругата на граф Сергей Волконски и се предава във фамилията от поколение на поколение до 1915 година, когато е дарен на Пушкинския музей.

Третият пръстен на поета също е бил със сердолик и именно с него отива на дуела. Той му е подарък от графиня Воронцова, с която имал любовна афера. Тя носила същия пръстен на ръката си като обет за вярност към поета. В предсмъртната си агония Пушкин го дарява на граф Жуковски, а днес реликвата се пази в музея на Царскоселския лицей.

В колекцията на Пушкин е и пръстен с изумруд, който според легендите бил собственост на княз Борис Годунов, а имало и поверие, че дарява собственика си с творчески талант. Пръстенът се съхранява в музей в Санкт Петербург, но според повечето изкуствоведи оригиналът отдавна е откраднат, а в музея е негово копие.

Петият пръстен е подарък на Пушкин от приятеля му Павел Нищокин и за него поверието твърдяло, че предпазва от насилствена смърт, но писателят не го носи в деня на дуела, защото го бил преотстъпил на приятеля си Данзас. Няколко дни след смъртта на Пушкин Данзас губи пръстена в една снежна преспа и не успял да го открие. Сякаш бил потънал вдън земя.

Шестият пръстен на Пушкин е бил неговата сватбена халка. По време на сватбената церемония обаче той го изпуснал, което се приемало за лоша поличба.

Седмият пръстен, който той редовно носил, бил подарък от любимата му Анна Керн, на която посвещава стихотворението Аз помня чудното мигновение, в което ти се появи пред мен.