Здравейте! От малък град съм и дойдох да си търся късмета в София.

Моя близка, която от години живее в столицата, ме уреди да чистя къщите на няколко заможни семейства. Не се оплаквам от работата си, защото съм израснала на село и съм свикнала и на по-тежък труд.

Почивам само в неделя, но и тогава не подвивам крак. Все си намирам какво да правя в квартирата си, а и помагам на хазяйката, която е възрастна и е съвсем сама. Мъжът и децата й са починали и аз и чистя, и й готвя, защото не мога да я оставя да се мъчи.

Преди месец в едно от семействата, за които работя, изчезна скъпа златна гривна. Естествено, обвиниха мен, въпреки че от четири години съм при тях и съм доказала, че съм честна жена и не пипам чуждо. Колко пъти съм намирала пръстените и верижките на стопанката разхвърляни из цялата къща! Винаги съм ги събирала и съм ги оставяла върху нощното й шкафче и тя ми е благодарила. Сега обаче не се поколеба да посочи мен като крадла.

Не ми се иска да повтарям думите, с които ме нарече. C такава омраза хвърляше обидите в лицето ми, с такова презрение ме гледаше, че не знам как не се разплаках. Не й доставих обаче това удоволствие. Дума не продумвах, но я гледах в очите, защото не бях виновна за нищо. Водиха ме в полицията дори и ми взеха отпечатъци, като на някоя престъпница. И какво се оказа накрая – синът, който е разглезен и невъзпитан, продал гривната на майка си в една заложна къща.

Да не мислите, че ми се извиниха? Нищо подобно! Заплашиха ме, че ако си отворя устата и се раздрънкам какво е направил синът им, или пък ги напусна, ще кажат на останалите семейства, при които работя, че крада, и те със сигурност ще ме изгонят. Затова мълча и стискам зъби. Не мога да си позволя да остана без работа, защото парите ми трябват.

Понякога ми иде да зарежа всичко и да замина някъде, но къде? Абсурд е да се върна в родния си град – там ще умра от глад. Не знам езици, за да ида в чужбина. Пък и да замина, и там ще ме подритват и ще ме ругаят. Тук поне ме обиждат на родния ми език…

Катя

Източник: Prekrasna.bg