На 1 септември 2004 г. в руския град Беслан беше извършено едно от най-жестоките терористични нападения. В резултат загинаха 334 цивилни, 186 от които -деца.

При щурма за освобождаването на заложниците, причинил част от жертвите, бяха убити и 12 служители на специалните служби, а около 750 души бяха ранени.

Дир.БГ припомня кървавата трагедия, която преди 13 години завинаги беляза Русия.

Във фаталния първи учебен ден чеченски сепаратисти вземат за заложници цяло училище в градчето в Северна Осетия. В препълнената с деца, родители и учители сграда има над 1200 души. Малко след началото на тържеството нахлуват 32-ма терористи. Сред тях са и две жени шахидки – с пояси взрив около себе си.

Властите започват двудневните преговори с похитителите, които не дават резултат. Заложниците са затворени във физкултурния салон, без да им дават нито вода, нито храна. Казват им, че това е „глад в името на Аллах“. Оцелели разказват, че майки са карали децата си да пият от собствената си урина.

На 3 септември е началото на развръзката. Терористите започват да взривяват бомби сред заложниците. Пускат медицински екипи, за да изнесат телата на 21 убити. Тогава и руските сили за сигурност предприемат атака. Училището е обградено от командоси. Към тях се присъединяват и въоръжени цивилни – бащи и близки на заложниците.

За да се предпазят, похитителите откриват огън, но и карат деца да застанат на прозорците. От физкултурния салон проехтяват две мощни експлозии. След тях започва хаотична стрелба от двете страни. Спецчасти обстрелват училището с тежки оръжия и от прозорците на околните блокове. Физкултурният салон с пленниците е разрушен, а последствията ужасяващи – много от оцелелите деца са осакатени завинаги, някои ослепяват.

Години по-късно, Юрий Айляров, който губи 7-годишната си дъщеричка Светлана, разказва:

„Щурмът започна в 1.15 през нощта. Пет минути преди експлозията, дъщеря ми се отдалечи от майка си и каза „Пие ми се вода“. След пет минути всичко започна. Майка й не можа да я намери. Открихме я на следващия ден във Владикавказ при разпознаването на телата“.

Ликвидирани са 31 терористи. Едната от шахидките пък умира взривена от собственият си водач, който иска да причини повече жертви. По една от стените по-късно са открити кичури от косата й.

Жив е заловен само един. 23-годишният чеченец Нурпаша Кулаев не се признава за виновен и твърди, че е бил закаран насила в училището. По-късно той е осъден на доживотен затвор.

Две седмици след трагедията – на 17 септември – отговорност за нападението поема чеченският сепаратистки лидер Шамил Басаев. Той заявява, че желанието му е било да създаде ислямско емирство в цял Северен Кавказ от Черно до Каспийско море, а Чечня да бъде официално призната за независима. Басаев е убит при спецоперация на руските сили за сигурност години по-късно.

След трагедията руското правителство е критикувано за лошо организираното нападение срещу похитителите и използването на тежки оръжия, които убиват и раняват много хора.

Създаденият комитет на майките от Беслан години търси истината и да настоява виновните да понесат отговорност. От организацията обвиняват властите, че вместо да направят всичко възможно, за да спасят заложниците, са заповядали училището да бъде обстрелвано от танкове. След като не дочакват обективно разследване и наказания, над 400 майки и бащи се обръщат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

През април тази година осъди Русия съдът осъди Русия да изплати 3 милиона евро на потърпевшите близки на загиналите. Според съда властите не са успели да предотвратят вземането на заложници, допуснали са сериозни грешки при подготовката и контрола върху операцията по сигурността и са използвали непропорционална сила при последвалия щурм.

След трагедията, само за ден край Беслан изниква цяло ново гробище. В него един до друг почиват християни и мюсюлмани и мястото е наречено „Градът на ангелите“. Един от местните мъже – Касполат Рамонов, който губи жена си и едната си дъщеря при нападението, доброволно става пазач на гробището и знае наизуст имената и възрастта на всички погребани жертви.

Днес Беслан е единственото място в Русия, където първият учебен ден не започва на 1 септември. Там, вече 13 години, е ден на траур…