В далечната 1936 американският психолог Кърт Левин извежда едно простичко, но революционно уравнение, което променя из основа начина, по който гледаме на човешкото поведение и навици. Според него поведението е функция от индивидуалността и заобикалящата среда. Или:

B = f(P,E), къдете B е поведението, P – характера, а E – средата.

Преди това уравнение да бъде изведено, повечето експерти вярваха, че нашите действия и навици са резултат от типа личност, която сме, но не и от обкръжението и средата, в която живеем.

Какво може да ни каже това за създаването на добри навици и справянето с лошите?

Вглеждането в това уравнение говори много за промяната в човешкото поведение, смята блогърът и предприемач Джеймс Клиър. Както по линия на индивидуалността, така и по линия на заобикалящата ни среда, пише той в блога си.

Индивидуалността

Това, което е важно да знаем и да си напомняме непрекъснато е, че нашите способности не са фиксирани, те могат да се променят и надграждат. Ключът е да вярваме, че това е възможно, казва Клиър.

Според Каръл Дуек, професор по психология в Stanford University, съществуват два типа мисловни нагласи – фиксирана и ориентирана към растеж. И от това кой от двата типа притежаваме, зависи успехът ни във всяка една област в живота. Хората, които имат мисловна нагласа, ориентирана към растеж, смятат, че могат да развиват своите таланти и способности чрез непрекъснати усилия, обучение и упоритост.

Обкръжението (средата)

Вторият компонент на поведението – средата, често се смята за нещо, от което сме част и което рядко можем да контролираме. Не е лесно да сменим работата си, мястото където живеем, хората, с които общуваме. Но с помощта на дребни психологически трикове можем да промени поведението си.

Проучванията показват, че всеки навик, които имаме – добър или лош, се асоциира с някакъв импулс или подсещане. Това е важно, тъй като много от нас работят в един и същи офис, живеят в един и същи дом, хранят се на едни и същи места в по-голяма част от живота си. А това означава едни и същи импулси и побутвания. Ако нашето поведение е резултат от обкръжението ни, което рядко се променя, то е лесно обяснимо защо създаването на нов навик е толкова трудно.

Проучванията обаче показват, че по-лесно можем да променим поведението си и придобием нови навици, когато променяме заобикалящата ни среда. Например, ако имаме нужда от творческо вдъхновение, излизането навън и свежият въздух могат значително да помогнат. Ако пък трябва да се фокусираме върху някаква сложна задача, проучванията показват, че по-малките и затворени пространства са по-доброто решение. Тези промени могат да повлияят върху моментното ни поведение, но има такива, които ни променят като хора. Пътуването може би най-добре илюстрира как средата променя поведението и навиците ни. Когато пътуваме, ние попадаме в различно обкръжение, а това разширява нашия кръгозор и ни дава нова перспектива за живота. Колкото повече и по-различни места посещаваме, толкова по-широк става мирогледа ни. А това определено влия върху нашето поведение и навици в ежедневието.

Ние рядко осъзнаване, но дори начинът, по който е „аранжирана заобикалящата ни средата“ни тласка към едно или друго поведение, към един или друг избор. И маркетолозите много добре знаят това. Експеримент в Massachusetts General Hospital например показал, че хората лесно могат да бъдат стимулирани да пият повече вода, вместо сода, само с пренареждане на напитките в болничното кафене. Не е тайна, че стоките в магазините, наредени на нивото на очите, се купуват повече от поставените на по-долните рафтове.

Как лесно можем да изградим нов навик и да се отървем от лош? Има два начина:

1. За да усвоим нов навик, трябва да редуцираме стъпките, необходими за изпълнението му. Например: Искате да пиете повече вода? Тогава напълнете няколко бутилки и ги поставете на удобни места в дома ви, за да са ви винаги под ръка (побутване)

Искате да стартирате собствен бизнес? Тогава започнете да се срещате с повече предприемачи, посещавайте бизнес събития, присъединете се към споделено работно пространство, посещавано от хора със собствен бизнес (стимул).

2. За да се освободим от лош навик, трябва да увеличим стъпките, необходими за изпълнението му. Например: „Проектиране на мързеливост“, както го нарича Би Джи Фог от Stanford University. Ето какво направил той, за да намали количеството пуканки, които консумира: поставил ги на най-горния рафт в кухнята, за достигането до който е нужна стълба. Така, за да се похапне пуканки, трябвало да отиде до гаража и донесе стълба. А мързелът може да бъде по-силен от апетита (дестимулиране).

Източник: Economy.bg