На Шипка вече е спокойно.

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

На Шипка руси и българи дават 3348 убити и ранени,турците – към 15 000. Още около 2000 войници турците губят на 5 (17) септември в един последен отчаян опит на Сюлейман да пробие отбраната, възползвайки се от нощта и изненадата.

След Шипченската епопея остатъкът от Сюлеймановата армия 22 000 бойци и офицери, вече не е онази страшна сила. Прехвърлянето й в Северна България все още е възможно, но срещу руските войски на Шипка и по Одринско-цариградското направление турците вече нямат друга солидна бойна сила.

Ето защо Сюлейман остава пред Шипка и тук до голяма степен се решава войната.

Една от най-значителните турски армии практически е извадена от строя и не може да вземе участие в решаващите военни събития, които ще определят изхода на войната.

Българското опълчение, т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия” се формира главно от оцелелите български доброволци от Сръбско-Турската война, оцелелите по чудо от турския ятаган, глада и черкезките куршуми 28 ботеви четници и оцелелите от другите чети в България, които са емигрирали в Сърбия и Влашко.

Почти всички българи на руска военна служба подават оставки и постъпват в българското опълчение.

Опълченците с рядко усърдие участват в тактическите занятия, а от устрема им в атаките на нож по време на тези занятия настръхвали косите дори на препатилите в азиатските кампании руски офицери и подофицери. Издръжливостта им в тежкия поход през Румъния, затруднил хиляди редовни войници, смайва окончателно руското командване и то решава да рискува.

В учебни бойни стрелби опълченците масово дават по-добри резултати от редовния войник, тъй като повечето от тях са усвоявали дълги години наред стрелбата не по неподвижни мишени, а по живи турци из балканските чукари, и то с далеч по-несъвършени пушки.

Сред многобройните имена в българското опълчение се открояват образите на брата на Васил Левски – Петър Кунчев, ранен в крака при боя на Шипка и лекуван след това в украинския град Харков; Димитър Багрянов, чийто внук по-късно е бъдещият премиер министър на България Иван Багрянов; името на Кирил Ботев, брат на поета и революционер Христо Ботев, който по-късно след Освобождението остава да служи в армията, достига до чин генерал-лейтенант и участва във войните за национално обединение на България.

Опълченците и руските войски от 7-хилядния отряд на генерал Столетов заемат позиция на Шипченския проход и връх “Св. Никола”, където се разгарят най-жестоките боеве по време на войната на 21, 22 и 23 август 1877 г.

Защо Сюлейман се насочва към заетия от Българското опълчение и Орловския полк Шипченски проход, т. е. защо тръгва към по-трудното?

Всъщност, ако се претеглят везните, имайки предвид бойните сили на противостоящите войски на Шипка – срещу 35 000 останали му след боевете в Тракия аскери – грешка от гледна точка на военното изкуство няма.

Сюлейман има срещу себе си 5000 опълченци и руси, или разполага седемкратно превъзходство. Защитниците, разбира се, имат по-добри позиции, но това преимущество скоро ще бъде сведено до нула, когато турците заемат височините по фланговете и оттам безпрепятствено прострелят позициите на защитниците.

Срещу Сюлейман  противостоят малобройни сили, които не могат да получат подкрепления нитo от Плевенския, нито от Русенския отряд – и двата достатъчно притеснени от турските войски пред техния фронт.

Така че от гледна точка на военната мисъл Сюлейман според  постъпва логично за оперативното изкуство. Грешката му е друга – в калкулацията на бойци и оръжие той не слага и бойния дух и решимостта на българи и руси, окопаващи се трескаво сред смълчаните чукари над Габрово.

Ние нехаем за древните и вековни връзки между българи и българи осетинци – алани, но се оказва, че в Осетия ги помнят. Така при новината за Руско-турската война 2 000 осетински доброволци тръгват към България и се отличават с извънреден героизъм на Шипка и в битките за Плевен, Ловеч, Пловдив.

Героят от Освободителната война Дудар Караев става близък саратник на Капитан Петко Войвода,чиято чета се бие заедно с осетинците.Като доброволци се записват хиляди българи от Крим, бесарабски българи, мъже от Поволожието,Дон,Кабардино-Балгария,Днепър,Северен Кавказ,Чувашия, Башкирия, Казан.

Началникът на българското опълчение генерал Столетов дава ласкава оценка за морално-боевите качества на опълченците и представя мнозина от тях за награда пред руското командване.

След неистови юруши на Сюлеймановите орди, които се разбиват в гранитната стена на руско-българската отбрана, Шипка е спасена и оттам и изхода на войната е определен. Плевен пада след жестока обсада и три неуспешни руски атаки.

През суровата зима на 1877-1878 г. телеграфът постоянно донася в главната руска квартира, въпреки нечуваните зимни върхушки, въпреки непрестанните опити на турците да превземат прохода: “На Шипка всичко е спокойно”.

С подписването на Санстефанския мир Русия постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана със Санстефански мир от Трети март.

Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката.

Ревизията на договора от  Берлинският конгрес става след  намесата на западните Велики сили и руските врагове- Англия и Австро-Унгария.

Източник: yphalachev.blogspot.bg

[elfsight_social_share_buttons id="1"]