Езикът на аспаруховите българи, наричани още прабългари, принадлежи към тюркското езиково семейство, включващо повече от тридесет езика.

Други езиковеди смятат, че прабългарският има много общи черти с иранските езици и с хунския. Не са малко и тези специалисти, които търсят паралели с огромното семейство на алтайските езици, към които принадлежи и тюркската група, пише High View Art.

Смята се, че езикът на аспаруховите българи се говорил по земите на Дунавска България до края на IX век, когато за официален е приет старобългарският – езикът на светите братя Кирил и Методий, който се основава на славянското солунско наречие, част от голямото индоевропейско езиково семейство.

Езикът на прабългарите напълно е претопен от славянския, но освен името България, в съвременния български език остават още няколко красиви думи, завещани ни от хан Аспарух:

1. Бисер

2. Белег

3. Бъбрек

4. Болярин

5. Газя

6. Губер

7. Кумир

8. Колчан

9. Капак

10. Корем

11. Пале

12. Сан

13. Сиромах

14. Тояга

15. Чертог

16. Урва

17. Шубрак

18. Шаран

19. Шейна

20. Шиле