Православната църква отбелязва паметта на свещеномъченик Симеон Самоковски, небесен покровител на град Самоков. По този повод в манастирския комплекс Бельова църква „Рождество Богородично“ край Самоков, където е гробът на светеца, ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия.
Службата ще бъде оглавена от Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий – игумен на Рилската св. обител. След това ще бъде извършен празничен водосвет и раздадена благословена храна. Сутринта отново в Бельова църква ще бъде отслужена св. Литургия от духовниците от Самоковска духовна околия.
В 19,30 часа Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит ще оглави молебен и празничен водосвет в центъра на Самоков, чийто покровител е св. Симеон. Празникът на града ще завърши с концертна програма на градския площад. Свещеномъченик Симеон Самоковски, със светското име Симеон Попович, зае достойно мястото си в българската история. Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място, но е известно, че става Самоковски Митрополит в есента на 1734 година, веднага след смъртта на своя предшественик /28 август 1734 г./ Митрополит Ефрем. От запазената летописна бележка на Митрополит Симеон Попович за негово посещение в Рилския манастир в края на същата година, се вижда стилно обработен почерк и подпис на високограмотен българин и архиерей.
Историческата обстановка в това време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и Австрийската империи. По това време някъде започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска мирополия. Център на заверата е Долнолозенския манастир “Свети Спас”, а ръководител и главен инициатор – митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, воглаве с Ипекския сръбски патриарх, под чиято диоцеза в това време е Самоковската митрополия. Седалището на митрополит Симеон е в Дупница, поради липса на голям храм в града. По това време в Самоков се е служило единствено в Бельова църква. Около 20 юли 1737 година той е арестуван от турците, митриполитският дом е ограбен и разбит, а свети Симеон, окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. Около 18 август Самоковският митрополит, окован във вериги и с железни гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани е отведен в София.
В същото това време, по заповед на Али паша Кюппрюлюоглу са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани. Пред него застанал и Самоковският митрополит, като главен организатор и водач на заверата срещу султана. Затворен в турските казарми и измъчван в продължение на три дни, бил заведен под бесилото зад църквата “Света София” на 21 август и обесен. Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Втория път се скъсало въжето. Едва на третия митрополитът издъхнал.
Тялото му висяло три дни, когато въжето отново се скъсало. Али паша забранил погребение в София. Божият промисъл, вероятно, определил тялото на митрополит Симеон Самоконски да бъде погребано в притвора на Бельова църква, вляво зад вратата, където в 1994 година, при археологически разкопки археологът Веселин Хаджиангелов откри гробната яма с част от мощите на великия мъченик и част от Евангелието, митрополитския жезъл, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на Светеца почиват на видно място в Бельова църква, а денят на неговата смърт – 21 август е обявен за празник на град Самоков.
