Някой помни ли кога тръпката беше наистина реална? Кога, за да се запознаем с някого, трябваше просто да подадем ръка и да се представим, вместо да разпращаме прозрачни покани за измамно приятелство?

Когато, за да покажеш, че харесваш някого, стигаше просто да се усмихнем искрено, вместо да му “лайкваш“ снимките?

Кога за последно първата целувка беше с устни, а не 2 точки и звездичка? Кога бяха онези емоции и кога дойдоха тези чатове?

Кога усмивките се превърнаха в скоби, а прегръдките в картинки с мечета? Кога започнахме да се залъгваме, че изтривайки някого от списъка с приятели, го премахваме от живота си?

Кога любовта се превърна в статус, а човекът в профил?

„Истинското доверие никога не се връща. Най-лошото е да се усъмниш в това, което си твърдял, че вярваш!“