Всички ме успокояват, че животът едва започвал, как да повярвам
Преди седмица почина жена ми – само на 31 години,след като три години се бори с рака.
Няма нужда да ви разправям колко кошмарни бяха тези години, но все пак през цялото време, като изключим последните месеци, като че все оставаше някаква надежда. Някак си се счита, че ако това ти се случи след шейсетте, е едва ли не нещо нормално, но за човек, който няма още тридесет години е наистина ужасно.
Сега съм останал в ступор, взел съм отпуск, но скоро ще трябва да се взема в ръце и да тръгна отново на работа, защото имаме две деца, за които аз оставам единствения родител.
Слава богу, че поне родителите ми и тези на жена ми са живи и здрави и всичките помагат. По-трудното не са парите, а как изобщо ще продължавам напред.
Всичко ми казват: „Млад си, животът е пред теб”, но не знам как да повярвам.
Симеон К., Варна