На 13 август отбелязваме годишнина от издигането на Берлинската стена, едно позорно разделение на един велик град, символ на разделението на един народ, на разделението на света на Източен и Западен блок.
След Втората световна война победителите Франция, Великобритания, САЩ и Съветския съюз окупираха Германия и столицата й Берлин.
Когато Съветският съюз наложи Берлинската блокада през 1948 г., излезе наяве голямо напрежение между западните съюзници и СССР. Страхът от комунистическия режим доведе до увеличаване на броя на източногерманците, които емигрират в Западна Германия.
Между 1949 и 1961 г. около 3 милиона граждани на разпадналата се Германска демократична република (ГДР) са пътували през Берлин до Федерална република Германия (ФРГ).
За ГДР провалът на планираната икономика, наложена от Москва, съчетана с бягството на работниците и трафика на стоки между Изтока и Запада, представляваше сериозен икономически проблем. Решението е взето – изграждането на стена. Работата започна в ранните часове на 13 август 1961 г.
Така, на днешната дата през 1961 г., Берлин се събуди в шок: източногерманската армия започна строителството на скандалната стена. Тя първоначално бе локализирана в средата на града и постепенно разширявана през следващите месеци.
Зидът напълно прекъсна Западен Берлин, като попречи на източногерманците да преминат в Западна Германия. Стената бързо се превърна в символ на Студената война и отдели хиляди семейства, роднини, съграждани, сънародници, за цяло едно поколение.
През 1987 г. американският президент Роналд Рейгън на митинг в Западен Берлин призова съветския лидер Горбачов със знаменитото: „Мистър Горбачов, съборете тази стена!“
Две години по-късно тя официално падна, което доведе до обединението на Източен и Западен Берлин.
Днес в София, в парка до НДК, е изложен бетонен къс от позорната стена. Той пристигна в София през 2006 г. след официална молба на Столична община до кметството в Берлин. Тогавашният кмет на германската столица Клаус Воверайт дори поздрави софийския си колега Бойко Борисов за идеята у нас да се пази парче от стената – като напомняне.
